Вярвах във безброй измислици, поставях идеали… мечтаех за нереални неща. Но вече ми омръзна. Изморих се да мечтая, да вярвам и да живея за нещо, което е просто… приказка! Наслушах се на истории за истинската любов, за принца и принцесата и за техния щастлив край… те само заблуждават, че някой ден, някъде там, някой непознат или познат ще се окаже принц и ще ме накара да се почувствам принцеса!

Отдавна осъзнах, че аз не съм принцеса… а следователно принцът е една измислица. Нямам дворец... нито коне… камо ли каляска… и не ходя по балове… нито губя обувките си! Не нося рокли… нито пък дантели… и не вярвам във вечната любов, нито в спомена за вчера… живея днес – това е истинският ми живот!

И вместо принцове, които ще ме обсипват със букети, подаръци, безполезни дрънкулки и безмислени думи, аз искам лудост… някой, същият като мен! Търся онзи, с който да споделя моята лудост… моята стихия! Търся някой да ме побърка от любов, някой, който не иска себе си да крия!

И ако имам него – какво ми трябва още? Диаманти? Не, мерси – ще ги откажа… искам да е истинско, пък ако ще да ме боли!