Oct 14, 2009, 10:37 PM

* * *

  Essays
1.2K 0 0
2 min reading

Светът на нямане остана някъде назад, свят на нямане аз поисках да докосна от красива синева и то се случи…

 

Студено е, но не в душите, а някъде навън.

Студено е и по-студени стават дните… сън.

 

Сън за пролет и градина, за океани от любов.

На мен ми стига, че те има, дочула твоя зов.

 

И нощем, в тъмнината щом очи отворя… будна.

Глава опряла на ръката ти, говоря…

 

Няма обич, която да е трудна.

 

Защото всяка обич е последна и всеки миг остава си неповторим.

Помни, че аз винаги ще помня и първия, и идния любим.

 

Но ти обичай ме като светица – без въпроси,

a аз на колене пред олтара свят ще моля прошка за това,

че винаги ще има по-свята обич и тя винаги ще е една.

 

Ще бъде там в снеговете, в градини, търсещи признания.

Ще бъде неизминат път и вик, копнеж и миг от разкаяния.

Ще бъде с очи, които топлят и през мрака на забрава.

 

Това е любовта и тя винаги една остава.

 

И ти помни, помни до края всяка моя мисъл, всеки жест.

Бъди ми сянка, когато ангелите уморени са заспали.

Бъди пазител, сякаш тлее свещ, а аз ще пазя своите анали.

 

Понякога  ще идвам като есен, която свириш, недовършил...

Понякога ще идва песен и ти ще плачеш, мене не потърсил.

Но аз ще бъда вятър, такъв, какъвто сам създаде и обича.

 

Ще бъда по улиците непознати, точно онова момиче…

 

А ти не спирай, моля те, недей, че нося още много в себе

и имам нужда да ти го отдам, макар отречен с „непотребен”.

 

Тази нощ небето няма да засвети по-различно, не би могло,

когато знае, че аз отново ще заспя до теб, макар и в своето легло.

 

И пак ще те обичам денем, като непрочетена поема…

И пак се питам – дали ти писал си за мене…

Дали аз тебе търсех, когато изгубила се бях…

 

 

Някак в бяло сторих, онзи недочетен грях.

 

Това съм аз, когато се сбогувам, това съм, помниш ме... Дали?

И тази нощ отново ще сънувам, но не в студа и не осъдени души.

А присъда от поет, която в бели стихове изрича...

 

Веднъж така истински и непосилно се обича.

 

 

Лека нощ.

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...