Aug 13, 2010, 11:53 PM

* * *

  Essays » Others
1K 0 0
1 min reading

Винаги си искала да започвам на чиста основа, било то взаимоотношения, било то работна среда, но за свое голямо съжаление, установих, че тази работа с „начале” става много трудно, за съжаление, винаги има разни призраци от миналото, които напомнят за себе си.

Защо не можем да зачеркнем опита, който за мен е само определение за минали грешки, и да се впуснем в нещо ново, с цялата си плам и увереност, както сме го сторили за първи път, защо несъзнателно сме изградили непреодолими бариери, мъчителни спомени и твърди принципи за това, кое е позволено и кое не.

Иска ми се да се събудя и да нямам предразсъдъците и съмненията, които са станали мой постоянен спътник, във всяко отношение, иска ми се да подходя без размисъл, без причинно-следствената връзка за развоя на събитията.

Сами отнемаме удоволствието от ситуацията, като прогнозираме предходния си опит, наслагвайки го към съвършено различни хора, а може би са същите, но само времето ни води към извода.

Традиции, култура, възпитание, все категории, установени във времето, но дали са правилния начин да се научиш да обичаш, въпросът е, когато се отклониш от общоприетите норми, тогава в теб се задейства един мощен механизъм на защита на статуквото, противоположен на собствените ти изгарящи страсти.

Тогава започва борбата, с изключително неясен изход. А дали има лимити за любовта, за привличането, защо сме привлечени от даден човек, въпреки безизходността на ситуацията, въпреки цялата абсурдност. Нямам отговор на въпроса, вероятно човек търси невъзможното, за да се стреми към други цели и идеали, за да въведе новото и различното, за да разчупи установеността на постигнатото.

Сърцето те тегли в една посока, разумът – в противоположната, част от Божия план, за който човеците никога са нямали и понятие, да не говорим за  правото да зърнат дори за миг съвършената уредба на причината за събитията или казано по-просто да получим просветлението.

Идеята е в самата борба и то най-важната в целия човешки живот, борбата със себе си, а тя ежедневна, непрестанна, но когато надвиеш собствените си страсти и желания, то тогава започваш да живееш нов живот.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристина христова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...