а най-голямата лъжа е любовта
Бягаш от реалността като си представяш някакви цели. Представяш си бъдещето, чакаш го да дойде и игнорираш настоящето. Спираш да дишаш и пазиш дъха си за друго време, за по-добро време... И чакаш, и чакаш и пак чакаш... Тъкмо се нагласиш, тъкмо си помислиш, че това е твоят момент, че вече можеш да умреш спокойно щастлива и БУМ, пак старата история, само че този път по-лоша. Ти го харесваш и той теб. Но теб те е страшно много срам, не можеш да се отпуснеш. Настъпва момента, който ти отдавна чакаш - първата целувка. Изпращаш го до вратата и той те прегръща. Остава само едно нещо, което ти мислиш за много лесно... В момента, когато си затваряш очите и се приближаваш до устните му, нещо те дърпа назад и те спира, не си уверена в себе си и всичко се проваля... Поглеждаш отново надолу и той си отива... тръгва си... Втори шанс няма да има... Затваряш вратата след него и унила се качваш нагоре по стълбите. Лягаш и поглеждаш през прозореца. Какво виждаш - една тъжна луна. Една гореща сълза се отронва от лицето ти. Сълза от яд. И тогава ти разбираш, че най-голямата истина е реалността, най-голямата измислица е лоялността, а най-голямата лъжа е любовта! От този ден ти изгубваш вяра в любовта и със сърце от камък, ти продължаваш напред в живота...
© Цветомира Димитрова All rights reserved.
