От древни времена съществува схващането за задгробен живот, представляващ два крайно противоположни свята – ад и рай. Религиите днес говорят за ада като наказание, като изкупление на земните грехове.
Но нима понякога адът за човек не се оказва на земята, нима понякога той не се открива в другите хора? Адът тук не са деветте кръга на Данте Алигери, вечно горящ пъкъл или подземен свят, но той е не по-малко страшен. Има моменти, в които човек се чувства затворен в огнения обръч на страданията, причинени от тези, които го заобикалят. Понеже хората сме обществени същества, не можем да се изолираме, не можем да се предпазим от болките, които могат да ни причинят останалите. Любовното разочарование е едно от неприятните неща, които разрушават вътрешната хармония на човека. То за миг претворява рая в ад за влюбените. Следва го разочарованието в лицето на „приятелите”. Едно предателство с разрушителна сила събаря до основи нещо, градено с обич, разбирателство и търпение. Навсякъде около човек в ...