Опа, кой взе, че стана на 18? Ами сега, кой ще гласува тази година за първи път? Оооо, нека не забравим тазгодишните абитуриенти, нека им подарим това-онова на завършване, нека им пратим някоя и друга картичка, нека им кажем някои мили думи. Айде моля ви се! Жалко, че никой от вас, мили ми "политици", не успя да отскочи до моето мило училище със 100-годишна традиция, защото бяхте прекалено заети да поздравявате "отличниците" в поредното частно училище и да им обещавате прекрасно бъдеще...не че техните татковци всъщност не осигуряват вашето. Но май се отплеснах, та жалко, че не се отбихте до моето си местенце, което 5-години ме "радва" с вашите реформи, за да ви кажа тогава в очите, че изобщо не ми дреме кой от вас ще спечели изборите и просто няма смисъл да хабите енергия да ме агитирате. Е, не че сте се засилили, но все пак гледам да съм любезна.
"Гласувай! Има значение!" И къде го видяхте това значение? Защото аз бях оптимист до едно време и си виках: "Е да стана на 18, че да се чуе и моят глас", докато всички вие, мили ми "политици", не ми показахте колко греша. Лош късмет май да ви дойда на гости в "парламентчето"...училищна образователна екскурзийка...точно докато обядвате (хм то май беше вече 2) и как може така да ви прекарат, че обедната ви почивка да съвпадне с гласуването на поредния важен закон. Но всеки човек следва приоритетите си, а вашите ми станаха пределно ясни. Горканчовци, да ви карат да избирате между управлението на народа, който ви угоява, и празните ви стомаси, в които не сте пъхали нищо от преди час-два. Как да не ви съжаля! Но аз нали съм си добра душа, просто реших да си затворя очите и да си кажа "ами, не случих деня да ви видя как работите". Ок де, няма да драматизираме. Добре де, ама защо толкова се притеснявате от камерите, че поне един петък не се показахте да ви видя поне по телевизията. Което ме навежда на един въпрос: "Защо бнт-то не пусне някое яко сериалче петък наобяд, а така мъчи и на нас, и явно вас?" И така стигнах до втория наивен извод - "явно просто сме избрали грешното правителство, но съвсем скоро ще се чуе и моят глас". Ооопа, да ама не. Ето, че дойде прозрението с един ярък спомен. Преди няколко години сестра ми също взе, че посети "парламентчето" и си спомням колко беше ядосана, че видя със собствените си очи как 10 човека успяха да гласуват закон с пълно мнозинство. Хм, това беше друго правителство...
И така, мили ми другарчето, гласувайте, за който си искате, но ще има значение само ако спечелите нещо от оная прословута томбола. Аз пък ви гарантирам, че всички, които сега обичат "до смърт" баба Пенка от село Калояново, после ще мигат тъпо-тъпо на въпроса й "Как, чедо, с 60 лв да покрия сметки за 200?" Ами, бабо, моля ти се, тея въпроси са твърде елементарни за нашата интелигенция. Та, както казах, значение има томболата, затова ще взема да гласувам. А пък като вляза в прословутата тъмна стаичка, ще гласувам за кандидатите с минимален шанс за успех, та поне после да не ме е яд, че съм избрала аз новото правителство. Малеее, какво бъдеще я чака България с такава "младеж" като мен. Ей сега е време да ме критикувате, загрижени, мили мои "политици".