Ако не знаеш кое е твоето пристанище, за теб попътен вятър няма

Ако не знаеш кое е твоето пристанище, за теб попътен вятър няма
                                                                                                             Сенека 


Най-видният философ на Рим - Сенека, винаги ни е впечатлявал със свойте дълбоки мисли, относно човешката природа, представени същевременно в изящна литературна форма, например в неговите "Нравствени писма до Луцилий". Но би трябвало да разберем, че написаното от него не е само красиви фрази, изпълнени с метафори, целящи да забавляват тогавашните патриций, а по своята същност представлява една дълбока и изключително богата философия.
Сенека е стоик и като такъв той възприема света като "Космос", ръководен от божествения "логос". В този свят, твърде различен от нашия съвременен "хаос", всяко нещо има своето място и цел, иначе то не би могло да съществува. Човек е възприеман като част от природата, един микросвят, отразяващ както природния ред, така и собствено присъщия ред. Защото както човек е тяло, така той е и душа.
В природата има сезони и при човека също: Пролет - детство, Лято - юношество, Есен - зрялост и Зима - старост. Така човешкият живот има свое начало и свой край, както всичко останало, той е отражение на природния ред. Тялото, според моментите на своето съществуване, знае към кое пристанище да се отправи, но не е така при душата. Тя е в досег с природата и с останалите души, тя е въздействаща и въздействана и поради това толкова често губеща вярната посока.
В един момент човек е ръководен от страсти, а в друг от разумното в себе си, и в зависимост кое в него надделее, той ще се отправи или към доброто, или към злото. Понякога той се отдава напълно на физически удоволствия (нещо толкова чуждо на един стоик) а в друг момент се насочва към пълната абстракция, неводеща до никъде сила. Но в такъв случай, при който всичко случващо се у човешката душа е плод на случайността, как е възможно тя да намери своето пристанище? Не е ли тя осъдена вечно да се лута между: доброто и злото, щастието и нещастието, правилното и погрешното?
Стоиците са намерили отговора на тази драма. Чрез всепроникващия разум можем да открием кое е правилно и кое е погрешно, кое е истина и кое лъжа. Разумната част у човека не позволява грешки, колкото по-разумен е човек, то толкова той ще бъде по-целеустремен. За художника намирането на точната пропорция и гама ще бъде мерилото - разума му, за учения това ще бъдат неговите добре измерени емпирични опити и съпоставянето им с предишни такива, а разумът на философа ще обхваща всички тези по-малки разуми, за да може той да се опита да сглоби цялостната картина на света. А всеки човек може чрез разума си да се възпитава, да владее емоциите и гнева си. За Сенека да владееш гнева си е добро упражнение.
Така че, случи се първо да открием вятъра на разума и после пристанището на истината. Разумът е необходим на всеки, за да открие своето малко пристанище, дали то ще е любовта или красивото, смисъла или безсмислието, зависи от самите нас, но трябва да знаем, че и безсмислието си има свой смисъл, защото всичко, което се случва, е проявление на истината.