Един ден животът ме постави пред известен проблем, който не беше нещо сериозно, но все пак ми носеше дискомфорт и неравновесие. Умът ми отново и отново предъвкваше подробностите. С няколко думи, въртях се в омагьосан кръг от мисли, които не водеха до нищо, но само засилваха очевидността на проблема ми.
Исках да намеря някакъв удовлетворяващ път за решение, но уви, напразно. В този момент се сетих за съвета, даден ни от един знаменит учен от нашето минало, който сега предавам парафразирано: „Решението на проблема трябва да се потърси на ниво, различно от това, на което е бил създаден.”
След това се запитах какво да правя. Казах си: „Така и така, точно сега не ми трябва решение за този въпрос. Как мога да се насоча към това различно ниво, за което съветва ученият?” Хрумна ми, че е по-добре да се успокоя малко, да се разсея по някакъв начин, отколкото да се мъча в дискомфорта си, търсейки решение, което така или иначе ми убягва на този етап.
И така, реших да отида сред природата. Тя винаги ми помага да се успокоя и да проясня погледа си над нещата. Разходих се до едно свое любимо място и си напалих огън. Всеки път, щом умът ми се насочеше към проблема, настойчиво го насочвах в друга посока, като си повтарях, че точно сега искам да се успокоя. Насочвах го към огъня, към чистия въздух, към хубавото небе, към тишината и мира наоколо. Дишах дълбоко. Около час по-късно осезаемо започнах да чувствам стихване и хармонизация със заобикалящия ме свят на природния покой. Забелязах, че въпросът, който ме мъчеше, не е толкова активен в мен.
В този момент ме посети едно хрумване, което обобщаваше това, което вече бях направил и същевременно ме насочваше към следващата стъпка: „Когато пред теб възникне проблем, за който нямаш решение точно сега, е по-добре да се разсееш от него за малко и след това, когато дискомфортът ти не е толкова голям, намери начин да се почувстваш добре и когато се изпълниш с позитивизъм, върни се към проблема си с бистър ум. Първото, което ще установиш е, че проблемът вече не ти изглежда като проблем, а по-скоро като възможност, защото твоята позитивна нагласа ти дава съвсем различен поглед и хвърля друга светлина, която разкрива пред теб неща, които преди са били скрити за взора ти. Разкрива възможностите за израстване, от които ти лесно можеш да се възползваш. Тогава решението ще бъде там пред очите ти, готово за приложение.
Казах си: „Хубаво. Успокоих се. Сега трябва да се изпълня с позитивизъм. Но как?” Застинах в тишина за няколко секунди. Хрумна ми да започна мислено да благодаря за всички хубави неща в живота си. Тази мисъл ми донесе облекчение. Изгасих огъня и си тръгнах към вкъщи. През целия път мислено изброявах нещата, за които съм благодарен в живота си. Благодарих, че имам храна на масата си и дрехи на гърба си. Благодарих за здравото си тяло. Благодарих за въздуха, който дишам, за тишината на природата, за прозренията. Упражнявах се в благодарност, докато не стигнах входната врата на своя дом.
Интересно. Обърнах внимание на състоянието на чувствата си. Чувствах се превъзходно. В този момент в съзнанието ми отново мина мисълта за проблема, но заедно с нея дойде и мисълта, която ми показа решението. Това ми донесе дълбоко облекчение и усещане за тиха радост. Да, това беше отговорът, който търсех, просто знаех това.
„Хм - си казах – получи се! Първо възниква проблем. След това се разсейваш, докато не се успокоиш. След това се изпълваш с позитивизъм. Поглеждаш през тези очи на проблема си и след това отговорът идва.”
„Решението на проблема трябва да се търси на ниво, различно от това, на което е бил създаден .” Това е мъдрият съвет на видния ни учен.
Ами това е. Ние просто трябва да намерим начин, чрез който да превърнем негативното (това, което не ни кара да се чувстваме добре, проблемите си) в позитивно (в това, което ни кара да се чувстваме добре, в решения). Това е същността на духовната алхимия. Там, където мракът се превръща в Светлина.
Има безброй начини и методи за тази трансформация и ми беше хубаво как „случайно” открих приложението на един такъв за себе си и го споделих с вас. Благодарност.
© Иван Аршинков All rights reserved.
oganiat e, vsi4ko...