Ангели

Белоснежни ангели красиви

покровители на нашите души

пазители на нашите съдби...

Раждане, детство, обучение, съзряване и реализация.

Нищо човешко не ни е чуждо. И все качества които би трябвало да притежаваме за да постигнем удовлетворение от нашето кратко съществуване на този свят. И всичко това се върти като часовников механизъм, за да сме в крак с човешките закони.

Във всеки от нас е закодиран по някакъв талант. Просто трябва да се развиваме и така до най-горното стъпало на начертания ни път. Докато достигнем хармония със своята същност. Докато успеем да осъществим нашите мечти и се насладим на плодовете от труда ни.

Много просто!

Казано с няколко думи... Живей, учи, работи и постигай успехи.

Но успяваме ли? Всеки един от нас подсъзнателно иска за себе си най-доброто. Правилното, разумното. Но не всеки се ражда на този свят с тази нагласа. Има хора, които имат дарба и талант, но поради една или друга причина нямат възможност да се развиват: просто притъпяват сетивата си и се въртят в омагьосан кръг, като постоянно хленчат.

Те са слаби души. Сякаш нямат своя ангел-пазител. Искат и не успяват. И понеже са слабохарактерни, започват да се хранят със злоба и завист. Стават примитивни, посредствени неудачници. Живеят ден за ден, лошата им енергия се превръща в тъмен облак и се появяват болестите и негодуванието...

Те са Божи деца, но са обърнали гръб на божественото. Живеят двулично, напук на природата. Достатъчно е само да ги погледнеш в очите, да ги съжалиш и отминеш. Колкото и да желае човек да им помогне, няма да успее. И все пак е човешко да им подадем ръка - просто така, за да можем да заспим вечерта с чиста и спокойна съвест.

Те са объркани, слаби души, техния ангел-пазител е наранен и тъжен. Колкото и да им дава и показва знак чрез който да проумеят своята същност, те му обръщат гръб.

. . .

Няма безгрешни хора, има невежи в духовен план. Аз не съм фанатичка, не съм безгрешна, но съм надарена от природата да различавам лицата на хората по техните черти и движения. Много ми е мъчно когато срещна подобен човек - изгубен и обезверен... Радвам се когато мога да подаря усмивка и топъл поглед, сърдечно, от душа, и да получа в замяна същата топлина. Получава се нещо толкова мило, топло, чисто и истинско... Взаимна близост и обич. Струят искри и пламък с неописуемо чувство на радост. Тогава и нашите ангели-пазители се радват за нас, и те са щастливи. Тези мили ангели са наша опора в този живот. Бдят над нас и съществуват за нас.

Всеки един от нас е казвал дума от рода на "щях да умра ако..." или просто "стана чудо..." и така нататък. Колко пъти още от ранно детство ни се е случвало по някое премеждие, което - необяснимо как - е минало като по чудо. Убедена съм че ангелите бдят над телата и душите ни, над нашият сън когато оставяме тялото си незащитено, потънали в дълбок сън...

Аз усещам моя ангел-пазител, той е силен мощен и мъдър. Усещам го със сърцето си, опитвам се да го зарадвам с чиста съвест и добри дела. Но успявам ли изобщо? И все пак се радвам, че не съм сама, че Бог е пожелал да ми изпрати спътник, с който лека-полека да мога тихо и скромно да изживея живота си в мир и хармония. Да се насладя и на най-дребните и простички неща с много обич в сърцето си. Далеч от нещата, които загрозяват красивото в живота.

Не ме е срам да кажа на висок глас: "ОБИЧАМ БОГ, КРАСОТАТА, ХАРМОНИЯТА, КРАСИВИТЕ ЦВЕТОВЕ, ЦЪРКОВНАТА МУЗИКА НА ПРЕКРАСНИЯ ХОР В НЕДЕЛНИЯ ДЕН".

Аз съм Божие дете! Със способността да обичам, уважавам и оценявам всичко красиво и добро, чак до сетните ми дни... Сама трудно бих се справила, но знам че до мен винаги стои моят добър ангел-пазител... :)

. . .

От раждането

до сетния ми час

до мен бъди,

за теб се радвам аз.

Животът ми -

низ от дни,

до мен,

мой ангеле,

бъди! :)