Бях на лекции в Пловдив за двадесетина дни. Една моя близка приятелка бе така добра да ме приюти при себе си по време на престоя ми. Тя също беше студентка и ù предстоеше изпит. Няколко дни по-рано си бях купил първата книга за ангели. Казваше се „Лечение с ангелите” на Дорийн Върчу. В нея се казваше, че ангелите са готови да ни помогнат с охота, стига да ги призовем и да оставим тяхната намеса да нареди нещата. Също така се казваше, че трябва да имаме доверие в процеса. Беше ми много забавно и интересно. Също така Дорийн казваше, че можем да разговаряме с ангелите и да получаваме от тях информация по текущи въпроси. Споделих прочетеното на приятелката, у която бях отседнал. Тя слушаше с любопитство. Виждах, че ентусиазмът започва да обхваща и нея. И по детскому, със звънък глас, ме прикани да попитам ангелите кой въпрос от конспекта ще се падне на изпита ù, който беше днес. Мислено се обърнах към ангелите с молба за отговор. След това ми хрумна едно число, което ù споделих веднага. И на двамата ни беше много забавно и приповдигнато. По-късно на същия ден я видях отново. Размахваше въодушевено ръцете си. Смеейки се, ми каза, че се е паднал точно този въпрос, чийто номер ангелите бяха казали. Това беше първото съзнателно потвърждение за мен, че ангели има и те са в наша помощ. Оттогава съм ги молил за помощ в много насоки - за идеи, за кураж, за намирането на изгубени вещи, дори и за места по паркингите. В следствие на скромния си опит достигнах до извода, че способността ни да приемаме помощ  от небесните създания зависи от нас самите. От нашата отвореност, възприемчивост, доверие и заслуги.