Nov 19, 2008, 8:36 PM
Аз и моят Тузар
2 мин reading
Някои хора казват, че любовта връхлитала. Други, че се появявала с времето. Но къде е всъщност истината? Е, мога да ви кажа, че истината е някъде по средата.
Аз и моят Тузар. Тузар с главно Т, защото той е точно такъв – човек, който винаги получава това, което иска, включително и мен самата. Нашата история... Една толкова дълга и същевременно толкова кратка приказка, в която продължаваме да живеем, с надеждата, че никога няма да свърши.
Не беше толкова отдавна, но не беше и толкова скоро, когато се срещнахме за първи път. Поздравихме се, подадох му ръка, но вместо да получа очакваното ръкостискане, той ме погледна в очите, взе ми ръката и я целуна... Да, почувствах се като принцеса и бях адски очарована от неговото джентълменско поведение. Спогледахме се за един кратък миг и после всеки пое по пътя си. Дали беше заради целувката не знам, но в следващите няколко дни той не ми излизаше от главата. И така последва покана за среща. Естествено веднага се съгласих, въпреки че приятелките ми не одобряваха особено да се срещам с момче като него. Срещата мина великолепно, и нашата първа целувка – никога няма да я забравя. Беше под един голям, стар дъб. Той ме заведе под него, вдигна ме на ръце и ме целуна... и сякаш времето спря. Сякаш бяхме само двамата в света и нищо и никой нямаше значение, освен нас. Гледахме се дълго, после той ме пусна и продължихме нататък. Последва втора среща... и трета, и тогава, след третата ни среща, той ми прати най-милия sms, който някога бях получавала. Sms-ът завършваше с думите: “А ние с теб ходим ли?”. Стори ми се адски мило да ме попита по този начин и то точно в полунощ, когато най-малко очаквах. Естествено, отговорът ми беше “Да”.
От тогава изминаха дни, месеци, години, но любовта ни не стихва, дори напротив – става по-силна с всеки изминал ден. Когато го няма ми липсва, липсва ми така, сякаш липсва частица от мен. А когато е тук, когато е тук се чувствам неземно щастлива, обичана и желана, защото той знае как да ме накара да се почувствам такава. Защото той знае кое ме прави щастлива и кое не, защото той знае как да ми угажда, как да ме глези. Той иска да знам, че съм Неговото момиче, че съм Единствената, Неповторимата, Незаменимата.
Той знае, че е Всичко за мен, че е моят Принц на бял кон... Моят Тузар. А ти откри ли своя?
Аз и моят Тузар. Тузар с главно Т, защото той е точно такъв – човек, който винаги получава това, което иска, включително и мен самата. Нашата история... Една толкова дълга и същевременно толкова кратка приказка, в която продължаваме да живеем, с надеждата, че никога няма да свърши.
Не беше толкова отдавна, но не беше и толкова скоро, когато се срещнахме за първи път. Поздравихме се, подадох му ръка, но вместо да получа очакваното ръкостискане, той ме погледна в очите, взе ми ръката и я целуна... Да, почувствах се като принцеса и бях адски очарована от неговото джентълменско поведение. Спогледахме се за един кратък миг и после всеки пое по пътя си. Дали беше заради целувката не знам, но в следващите няколко дни той не ми излизаше от главата. И така последва покана за среща. Естествено веднага се съгласих, въпреки че приятелките ми не одобряваха особено да се срещам с момче като него. Срещата мина великолепно, и нашата първа целувка – никога няма да я забравя. Беше под един голям, стар дъб. Той ме заведе под него, вдигна ме на ръце и ме целуна... и сякаш времето спря. Сякаш бяхме само двамата в света и нищо и никой нямаше значение, освен нас. Гледахме се дълго, после той ме пусна и продължихме нататък. Последва втора среща... и трета, и тогава, след третата ни среща, той ми прати най-милия sms, който някога бях получавала. Sms-ът завършваше с думите: “А ние с теб ходим ли?”. Стори ми се адски мило да ме попита по този начин и то точно в полунощ, когато най-малко очаквах. Естествено, отговорът ми беше “Да”.
От тогава изминаха дни, месеци, години, но любовта ни не стихва, дори напротив – става по-силна с всеки изминал ден. Когато го няма ми липсва, липсва ми така, сякаш липсва частица от мен. А когато е тук, когато е тук се чувствам неземно щастлива, обичана и желана, защото той знае как да ме накара да се почувствам такава. Защото той знае кое ме прави щастлива и кое не, защото той знае как да ми угажда, как да ме глези. Той иска да знам, че съм Неговото момиче, че съм Единствената, Неповторимата, Незаменимата.
Той знае, че е Всичко за мен, че е моят Принц на бял кон... Моят Тузар. А ти откри ли своя?
© Мария Тодорова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
на мен ми хареса
[ 6 ] -
На мен ми харесва и ти давам 6.Мда,по-възрастните и по-талантливите в този сайт не го харесват особено това твое есе,но какво пък-ние сме на 15-всичко ни е розово,сега ни е времето :D Радвам се,че си открила своя "тузар" както го наричаш.Поздрави! ;]
-
Получава от мен 3 за обем и граматика Иначе, личи си, че ако ти дойде малко по-друго вдъхновение, би могла да напишеш нещо доста по-различно и интересно специално за мен... Не си падам по т.нар. "Чиклит" и може би основната причина за това е, че съм момче, но ако седнеш и се замислиш за нещо, по-драматично от последния СМС от Него, сигурно ще го опишеш и ще стане. Пробвай да погледнеш някъде вътре, преди да си знаела какво е Short Message System и така...
А за Тузаря - как бихте го превели другояче? Големия? Най-големия
Мутрата ?
Поздрави, Джо -
момичето просто иска да пише за "Космополитън " ... важното е че този конкурс събужда някакъв интерес за писане... трябва и аз да се пробвам ... темите , заглавията са зададени ...и са вързани с филмът ... на 15 и аз бях същият ... май ... важното е да се пише ...
-
Много романтична история!
Ася, радвам се, че помниш статията ми.
YHWH (Астарот Благотворящий)-не ни интересува какво мислиш за думата "тузар" или за значението и. -
Елементарни хора, елементарни писания.... така става, като гледаш твърде много телевизия.
Загубих безвъзвратно 5 минути от живота си. -
И статията и есето са ужасни. И какъв самодоволен език? Абе чадо, какво си получила ти, какво пък си и дала, че да си позволяваш такъв наперен, провинциално патетичен и простоват тон? Да не говорим за изключително неприятната дума "тузар", която обикновено се използва за да се определят безмозъчни и лишени от всякакво чувство за естетика и стил същества, провинциални парвенюта, новоизлюпили се буржоа, чиито сърца туптят винаги и само тук-и-сега и то под кръшните звуци на "Venator sum piscatorque", които си мислят, че всичко им е позволено и че едва ли не са хванали Господ за шлифера?! И на последно място - Кому е нужно да чуе цялата тази евтина любовна чик-лит история? Нима някой го интересува?
Пффф...как блъска само на целофан и боза? В цъфналата ръж той те хвана, занесе те под дъба, дигна те и те целуна. Оооо.... каква идилия, чак вземам да пускам сълзички. Хаххахахахахах -
На 15 всичко е розово
Успех и занапред.
П.П.1 Според мен лично, тази творба не е за категория "есе".
П.П.2 Има статия със същото заглавие.
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=138734
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
