Аз и моят Тузар
2 min reading
Някои хора казват, че любовта връхлитала. Други, че се появявала с времето. Но къде е всъщност истината? Е, мога да ви кажа, че истината е някъде по средата.
Аз и моят Тузар. Тузар с главно Т, защото той е точно такъв – човек, който винаги получава това, което иска, включително и мен самата. Нашата история... Една толкова дълга и същевременно толкова кратка приказка, в която продължаваме да живеем, с надеждата, че никога няма да свърши.
Не беше толкова отдавна, но не беше и толкова скоро, когато се срещнахме за първи път. Поздравихме се, подадох му ръка, но вместо да получа очакваното ръкостискане, той ме погледна в очите, взе ми ръката и я целуна... Да, почувствах се като принцеса и бях адски очарована от неговото джентълменско поведение. Спогледахме се за един кратък миг и после всеки пое по пътя си. Дали беше заради целувката не знам, но в следващите няколко дни той не ми излизаше от главата. И така последва покана за среща. Естествено веднага се съгласих, въпреки че приятелките ми не одобряваха особено да се срещам с момче като него. Срещата мина великолепно, и нашата първа целувка – никога няма да я забравя. Беше под един голям, стар дъб. Той ме заведе под него, вдигна ме на ръце и ме целуна... и сякаш времето спря. Сякаш бяхме само двамата в света и нищо и никой нямаше значение, освен нас. Гледахме се дълго, после той ме пусна и продължихме нататък. Последва втора среща... и трета, и тогава, след третата ни среща, той ми прати най-милия sms, който някога бях получавала. Sms-ът завършваше с думите: “А ние с теб ходим ли?”. Стори ми се адски мило да ме попита по този начин и то точно в полунощ, когато най-малко очаквах. Естествено, отговорът ми беше “Да”.
От тогава изминаха дни, месеци, години, но любовта ни не стихва, дори напротив – става по-силна с всеки изминал ден. Когато го няма ми липсва, липсва ми така, сякаш липсва частица от мен. А когато е тук, когато е тук се чувствам неземно щастлива, обичана и желана, защото той знае как да ме накара да се почувствам такава. Защото той знае кое ме прави щастлива и кое не, защото той знае как да ми угажда, как да ме глези. Той иска да знам, че съм Неговото момиче, че съм Единствената, Неповторимата, Незаменимата.
Той знае, че е Всичко за мен, че е моят Принц на бял кон... Моят Тузар. А ти откри ли своя?
Аз и моят Тузар. Тузар с главно Т, защото той е точно такъв – човек, който винаги получава това, което иска, включително и мен самата. Нашата история... Една толкова дълга и същевременно толкова кратка приказка, в която продължаваме да живеем, с надеждата, че никога няма да свърши.
Не беше толкова отдавна, но не беше и толкова скоро, когато се срещнахме за първи път. Поздравихме се, подадох му ръка, но вместо да получа очакваното ръкостискане, той ме погледна в очите, взе ми ръката и я целуна... Да, почувствах се като принцеса и бях адски очарована от неговото джентълменско поведение. Спогледахме се за един кратък миг и после всеки пое по пътя си. Дали беше заради целувката не знам, но в следващите няколко дни той не ми излизаше от главата. И така последва покана за среща. Естествено веднага се съгласих, въпреки че приятелките ми не одобряваха особено да се срещам с момче като него. Срещата мина великолепно, и нашата първа целувка – никога няма да я забравя. Беше под един голям, стар дъб. Той ме заведе под него, вдигна ме на ръце и ме целуна... и сякаш времето спря. Сякаш бяхме само двамата в света и нищо и никой нямаше значение, освен нас. Гледахме се дълго, после той ме пусна и продължихме нататък. Последва втора среща... и трета, и тогава, след третата ни среща, той ми прати най-милия sms, който някога бях получавала. Sms-ът завършваше с думите: “А ние с теб ходим ли?”. Стори ми се адски мило да ме попита по този начин и то точно в полунощ, когато най-малко очаквах. Естествено, отговорът ми беше “Да”.
От тогава изминаха дни, месеци, години, но любовта ни не стихва, дори напротив – става по-силна с всеки изминал ден. Когато го няма ми липсва, липсва ми така, сякаш липсва частица от мен. А когато е тук, когато е тук се чувствам неземно щастлива, обичана и желана, защото той знае как да ме накара да се почувствам такава. Защото той знае кое ме прави щастлива и кое не, защото той знае как да ми угажда, как да ме глези. Той иска да знам, че съм Неговото момиче, че съм Единствената, Неповторимата, Незаменимата.
Той знае, че е Всичко за мен, че е моят Принц на бял кон... Моят Тузар. А ти откри ли своя?
© Мария Тодорова All rights reserved.
[ 6 ] 
