Аз, ти и страховете
Мен от какво ме е страх? А теб от какво те е страх? Страхът е нищо. Страхът е временен. Когато съм с теб, май нямам страхове. Говорим си за тях и те изчезват. Нека ти разкажа. Разказвай с мен. Споделен страх е половин страх. Истински споделен страх е вече нищо повече от думи. Думи, които помним, но вече не знаем значението им. Разбираме ги, но нямаме нужда от тях. Идва време, в което дори думи не са нужни. Говорим си с часове. Говорим си с очи. И се гледаме с думи. Поглеждаме се с една дума и единственото, което излиза от устата ни, е – Оооо.
Поглеждам те и чувам страховете си. Казват, че очите ни са прозорец към душите ни. Може и така да е. Но замислял ли си се, че твоите очи могат да са огледалото на моята душа. И там да виждам моето щастие, моите страхове, виждам себе си „гол”, виждам себе си както единствено аз се виждам... Кой може да се похвали с това?
© Йордан Георгиев All rights reserved.
Но пък знам,че ще се справи "страхотно" имайки предвид интелекта му.
