Аз не живея живота си!
Само го наблюдавам... някъде отстрани... пасивен наблюдател съм. Не се намесвам, оставям нещата просто да се случват.
Живея ден за ден. Днес всичко да е наред, ако има проблем - то дано денят свърши по-бързо.
Той да си легне... да се почувствам свободна, да си отдъхна. Поне един филм да изгледам на спокойствие.
Да дойде утре - на работа съм... после някъде... но да не е у дома...
Страхотен живот, нали?
Но и не мога да го променя. Или не искам? Така съм свикнала... рутина... най-вероятно... Страх ме е от промяна.
Рано или късно ще се промени този мой "живот".
Без моята намеса естествено. Има "добри" хора за целта, ще ми направят тази услуга.
Тогава вече ще трябва да го живея, да помагам на събитията да се случват, да вземам решения...
А така ужасно ме е страх!!!