Безкрайно. Безкрайно ми се спи. Но познатият монотонен шум е непреодолим отново.”Любимата” ми кукувичка е на ход и, за хиляден път, ме вади от унеса...

          Къде съм? Кой ме събуди в действителност? Защо съм буден, а продължавам да сънувам?

          Обичам лицето ти. Обичам да го сънувам. Да виждам негледайки, да усещам недокосвайки. Без нужда да доказвам твоето съществуване, аз те чувствам. Защото те сънувам. Безкрайно.

          Някой отново искаше да прекъсне съня ми. Да ми каже “Толкова за днес” и да ме хвърли в сянката на ежедневието. Но този път не се получи. Всеки път, когато тъжно си разказвах наум за теб, си мислех, че, ако някой не бе казал “Толкова...”, сънят нямаше да свърши. Така мисля аз – мисля, че сънищата са безкрайни.

          Безкраен ще бъде и моят сега, сънувам лицето ти. Чувствам очите ти, впиващи, изпиващи, ненаситни. Пускат ме зад себе си, всмукват ме жадно и чувствам как щастливи са от моето сладко крушение. Губя се в тях, но не ме оставят да се изгубя. Безкрайно.

          Чувствам косите ти. Люлея се. Дълго и мечтателно. Катеря се, падам, тръгвам и спирам. Обгръщат ме. В тяхната прегръдка, ах, продължавам да сънувам. Безкрайно.

          Чувствам устните ти. Умирам. Умирам да живея! Когато сънят ми стигне дотук, аз ликувам. Красота и нежност се сливат в екстаз. Оставям се. Тихо лъжат сетивата ми. Не мога да ги видя, нито чуя, нито докосна... Аз ги чувствам. Безкрайно.

          Обикновено тук се обаждаше кукувичката и слагаше портрета в рамка. Този път второто не се случи. Тръгнах в тъмното, но продължих да сънувам лицето ти. Безкрайно.

          Чувствах истински. Защото сънят е чувстване. Защото... Виждам очи – красиви, тъжни, влюбени, пронизващи... Но сънувам твоите.

          Виждам коси – блестящи, тъмни, остри, режещи, задушаващи... Но сънувм твоите.

          Виждам устни – нежни, кадифени, сладки, привличащи, изпиващи... Но сънувам твоите.

          Виждам всички останали, но чувствам само теб!

          Ти си моето начало, върху теб подреждам своята безкрайност. Ти си моето място, моят дом. Без значение кои очи рисувам, на платното все са твоите. Без значение кои коси милвам, между пръстите ми винаги са твоите. Без значение чии устни целувам, пак твоите изпивам. Защото само теб сънувам. Защото чувствам само теб.

          Безкрайно.