Безумно влюбено момиче стои на брега,вълните галят топлото и тяло,а тя дори не подозира,че някога не ще бъде толкова щастлива,че безумната любов бавно си отива.Сега е пак на този бряг.Сълзи се стичат по лицето и и студът нахлува в сърцето и.Тя знаеше дълбоко в себе си,че този ден ще дойде,безумната любов е някъде далеч и сега вместо ръцете му вятъра ще гали лицето и.Вместо нежните слова ще чува бурната река.Но сълзите не ще го върнат,а животът ще продължи.След време тя пак ще се върне на същите скали с надеждата,че ще го зърне за малък миг поне.Но колкото и да се взира той няма да се появи и тъжна, и смутена ще се гмурне в бурните вълни.Сега те няма да я галят,а вятъра не ще шепти,защото вече е студена.И колкото и дълго той да я целува тя няма да се съживи.Сега безумната любов не и е нужна защото я уби!!!