Е, що за въпрос?! Та нали живеем в модерно и демократично общество - нима то не се основава на взаимното уважение? Всеки е важен и заслужава да му се отдаде малко внимание, ако ще и по най-елементарен начин. Тогава най-естествено би било да се поддържа едно (поне) прилично равнище на вежливост и добри обноски. Дали вече можем да станем свидетели на някаква бегла проява на добро възпитание? Да. Не. Какво се случва?

Сценарий първи: учителка разказва пред класа си.

Имала е проблем с познат младеж. Момчето било гост на един безкраен купон наблизо. Станало ясно, че празнуващите няма да проявят благоприличие дори и след тридневен запой и безсънни нощи за съседите. С доста усилия успели да потушат емоционалното събиране. Въпросното момче (което, да отбележим отново: НЕ е било домакин на събитието) все пак решило да се извини за нарушеното спокойствие на хората и изпратило букет на въпросната женица, която се била постарала да уреди неудобната ситуация с минимални проблеми.

Вдигам глава. Наоколо шарят смеещи се погледи и околните се ръчкат тихомълком: „На тоя баба му сигурно му е дръпнала **ахму лекцията"... От какъв  зор се е престарал толкова? Да, вярно - когато хората три дни пили, пили, уж се веселили и пак пили, случва се да дойде и полиция...  Не е нито нещо ново, нито голяма болка за умиране. Бебето отгоре да се учи от малко. Нали след година-две и то така ще гостува някъде... Да знае как да се оправя. И да не вземе да се мине и да се набутва! Стига такива балъци. Преди някое и друго десетилетие може и да е било на мода, но откъде ще хрумне някому подобна глупост в наши дни?!...

Сценарий втори: обичайна кратинка в градския транспорт.

Автобусът се появява. Народът се скупчва около вратите. Още пътниците не са слезли, а бабката зад теб упорито те побутва леко (или по-силничко) с бастуна си, мърморейки под нос „Айди качвай са, ди! Няма да мога да седна, ако още са помоташ". Явно и тя е възприела модерния маниер. Докато успееш да се качиш, някой учудващо енергичен за своето свръхтегло господин се „шмугва" и те залепя за вратата на превозното средство. В най-добрия случай обръщението „Извинете" ще бъде заменено от едно бегло „Опа". И бъди благодарен на съдбата, че не се е впечатлил от наглостта, с която го блъскаш! Да смее само да му се изпречи контрольор и да му търси сметка за непродупченото билетче. Ще разбере целият автобус, че трябва да го взимат на сериозно... Да! Някой се сети да му отстъпи място. Сяда той бързо и намръщен вдига глава. „Тая, бременната, какво ме е зяпнала така? Какво въобще търси тук? Само ми пречи."

Ще се постарая да не си представям твърде подробно и живо речника, който подобен тип би използвал, тъй като в следващия половин час все ще се намери кой да ми го демонстрира. Друго си е да те заговарят с телевизионно фамилиарничене.  Пък и откога псувнята се приема за такава? Че тя присъства като паразит на всяка втора или трета изречена от нас и познатите ни дума - не е ли така, бе, копеуе? То си е като сутрешния поздрав. Нищо, че после с този човек няма да си проговорите цял ден, дори да се засечете десет пъти. Не за друго, просто бързате.  А времето е пари, нали така?

Но стига обществени приказки... все пак всеки сам подбира кръга на хората, с които общува най-интензивно. Все пак важни са близките.

Сценарий номер три: импровизации.

Кой не е оставал да чака в неприятно време на открито някой приятел, а той е решил, че няма нужда да се хаби и да предупреди, че ще се забави с половин-един час...  Е, нищо. Междувременно можеш да срещнеш всякакви интересни хора. Поне да не е напразно. За момиче (особено по-хубаво)  си е доста вероятно. Ще изскочи някой „чаровен" левент, който да понечи да се запознаят. Ако е късметлийка, той дори ще измисли нещо оригинално, с което да я впечатли. И след това, ще я удостои с убийствен поглед, казващ: „Я гледай колко се постарах! Възнагради ме сега - дай си телефона - да не ме е яд, че се държах толкова добре". Този поглед просто стапя всяко нежно сърце.  Все едно да го полееш със сярна киселина.

Нищо чудно, че когато някое момче НАИСТИНА прояви малко безрезевна учтивост, първата мисъл на всяка жена ще бъде „тоя какво иска от мен/поредния шантав по улиците"... Накрая защо не останаха дами? Че как да оцелеят в днешната „цървуландия" (колкото и да не ми харесва понятието)? Това е поведение от миналия век и с отминаване на времето, то бива погребано. Скоро „Приятен ден и довиждане" ще бъдат изцяло заличени от речника на българина. Но, хора, не се безпокойте! Ще се появи достойна фраза, която да заеме достолепно мястото: bb/bye, неангажиращо махване с ръка... А пък и сигурно вие надценявате своята важност. Разговорът свършва (доколкото е имало такъв), обръщате гръб и напускате. (Дотогава глаголът „изпращам" ще бъде приложим само що се отнася до електронните комуникации).

В тези дни може би, САМО ЕВЕНТУАЛНО, ще има и хора, които някъде мноооого дълбоко ще са скътали спомен за отдавна загубените обноски. Те няма да смеят да се вслушат в душевния глас, който би им казал колко абсурдна е такава ситуация. Затова те ще го скрият някъде, където няма да го чуят. Но те ще четат стари книги, ще гледат стари филми и ще въздишат меланхолично, когато някъде се спомене за някогашното съществуване на терминът етикет (отвъд упътванията по битовите стоки). Ще си спомнят и ще свалят шапка като на погребален помен.

На тези хора, аз свалям шапка днес. А Вие бихте ли?