Била ли съм някога,някъде,някак обичана от теб? Прозорците ми са отворени,но само вятърът ме вика.Вратите ми са отключени,но само дъждът прониква през тях.Огънят е запален,но само моята сянка виждам.Аз знам.Ти сега викаш чужди имена под чужди прозорци и влизаш през чужди врати.Сега целуваш пред чужди огньове,но също знам,че сянката ти е сама,а другата е Чужда. Бил ли си някога,някъде,някак обичан от мен?Когато изчезнах, това "някога" стана минало.А ти ще плащаш с болката си за счупените ми прозорци,отнесените ми врати и изгореното ми тяло.