Блузата

Тя се простря лежерно на тела и заслепи слънцето с крещящото си червено. Сладко се напичаше. Вятърът леко премина от там и очарован от красотата ù, се заигра с нея. Все по-силно развълнуван от новата си приятелка, вятърът изду бузи и я отвлече със себе си. Завъртяха се в плавен танц във въздуха. Блузата бе толкова очарована, че червеният ù цвят стана още по-наситен. Но в следващия момент тя се закачи в клоните на една висока топола и си остана там. От тази хватка вятърът не успя да я измъкне. Повъртя се наоколо още известно време и си отиде. Минаха се дни и нощи. Вятърът и слънцето все така силно я обичаха, но обичта им, толкова постоянна и силна, я раздърпа и прокуди яркия ù цвят. След месец тя вече беше просто един избелял и раздърпан парцал. И вятърът, и слънцето си играеха с нея само по навик.