Бог и любов
Застанала в края на църквата, с превит стомах, слушайки тъжната проповед на младия отец, се запитах, както повечето от нас в труден момент, губейки някой близък човек, кой или какво е Бог и защо ни наранява така при положение, че сме му деца, а всяко живо същество обича децата си, каквито и да са, колкото и грешни да са... Искаше ми се да попитам онова младо попче, което ни учеше да се уповаваме в Бог, какво е за него Бог, щом го защитава така ревностно, карайки ни да го молим за прошка и спасение, въпреки че именно в този момент Бог ни отнема толкова много... дори и най-близките хора. Замисляйки се, разбрах какво е Бог - Бог е любов, любов към самите себе си, любов, към което и да е друго същество, любов към живота... Често се уповаваме в Бог, когато ни е страх и имаме проблем с вярата, че той ще ни помогне, даже в сетния си час се обръщаме към него с надеждата, че той ще ни подари още малко време... Кажете ми, нима това не е любов, любов към самия себе си, любов към живота? Бог е една голяма висша сила, пресъздадена от нас в човешки образ, подхранвана от нашата вяра и неспирна надежда в доброто и справедливостта. Бог е онова непознатото, неизвестното, което ни повежда по светлия път, към онова блажено съвършенство.
© Цвети All rights reserved.
Мило момиче! В това пространство не можеш да имаш свое виждане. Навсякъде другада - да. Тук - не! Твърде опасно е. Но можеш да учиш, да учиш, да учиш, колкото си искаш... Това е една чаша, от която можеш да пиеш колкото поискаш, без да се напиеш. Пожелавам ти успех!