Какво е богатсвото? Какво значи да си богат? Да имаш пари, кола, всичко предметно, от което се нуждаеш? Да имаш красива къща? Да притежаваш много? А дали това да си щастлив, всъщност не е истинското богатство. Дали не е това, да даряваш, да даваш, за да правиш любимите си хора щастливи? Да доставяш усмивки, без да искаш нищо в замяна.

Богатството е това, което притежаваме. Но не предметните угоди, а това, което се намира в душата ни. Това е истинското богатство. Това, което няма да се изхарчи утре, защото е съхранено завинаги. То е в нас. В човешките същества.

Парите са важни. Не го отричам. Те са средство за по-добър живот. Но какво всъщност са парите, ако си болен, тъжен... Какво чувство ти даряват те? Дали могат да те прегърнат, да ти се усмихнат, да ти кажат добра дума?

Всъщност, когато човек си мисли, че е богат, защото има всичко материално, не знае колко е празен.

Обикновено делим хората на бедни и богати.

И докато едни се чудят с какви пари да си купят хляб, други се чудят в кое по–скъпо заведение да отидат.

А дали някой се е замислял за другия? И защо хората трябва да се делят на бедни и богати? Та нали всички сме хора! Защо когато богатият има, не дава на бедния? Защо не си помагаме взаимно? Защо не искаме да се поставим на мястото на другия? Аз лично познавам богати хора, които просто подминават бедните... сякаш са нещо по-различно от тях, сякаш са по-низши. Нима? С какво са по-различни?

Богатите за мен лично са малодушни, безчувствени и мислят само как да задържат „богатството" си.

Но дали ще им стигне? Или ще продължават да бъдат толкова алчни, както досега?

И дали една усмивка, дали щастието струва повече от каквато и да било сума?!

Не мисля...