Боли ли?
Това ли е твоето наказание? Това ли е твоята съдба? Какво направи? Къде сгреши? Не плати ли достатъчно? Това ли ме питаш, сега ще ти кажа... Помниш ли, когато стоях до теб обляна в сълзи, а ти дори не помръдна, дори не забеляза... Нямаше смелостта да ме погледнеш, не намери думите, с които да спреш страданието ми... Тогава замисли ли се как се чувствам аз, или отново мислеше за себе си? Е, аз сама мога да си отговоря - егоизмът ти няма граници! Помниш ли, когато аз бях до теб при появата на всеки проблем - АЗ и само АЗ, а накрая к'во получих - презрение и омраза! Помниш ли тези моменти, а? Само аз бях до теб, нали? Само аз те подкрепях, нали? Ти си глупак! Сега съм силна... сега аз съм егоистката... сега аз съм студената, момичето с късче лед вместо сърце... сега те смазвам и ми харесва... сега съм в ума ти... сега съм твоят кошмар... Ще платиш за всяка сълза, капнала от тези очи, ще платиш за всеки миг, прекаран в самота, ще платиш дори за леденото ми сърце, което крещи "МРАЗ ...