Преди да изляза, поглеждам към иконата на Света Богородица с Младенеца, прекръствам се и тръгвам. Кога ще довърша тази икона, се питам. Започнах да я рисувам преди половин година, но все нямам благодат да я довърша. Сега са пости и дано успея.

Тази сутрин беше различна. Размишлявах колко вида мъже има на планетата земя и стигнах до извода, че са две категории. Първата е: Той има хиляди жени, но ненаситно пак ги сменя. Няма толкова пари, но омайва - в чара му е силата! Цял живот стреми се да е готин, мацките след него да крещят. Той с думи сладки да ги котка, ако може те да го почерпят. Хитрец, коцкар, женкар… Такъв е “Консуматора на приключения”! Другият, който определих, е следният:  На хоризонта невзрачен тип се появява. Може би е още девствен? Не знае гадже как да завърти, но пък е естествен… Цял живот стреми се да е умен, да не разпилява к’вото е събрал, ала ум не му достига как да я подхване хубавата мацка за ръка. Сам със знанията си ходи, с пълен джоб, но без жена… ”Смотаняка”! “Консуматора на приключения” и “Смотаняка” - изправени един срущу друг.

Днес имам среща с един колега, който не е наясно точно какво иска да говори с мен. Причислявам го към втората категория и се изстрелвам на срещата. Лекият му акцент в говора ме забавлява и малко дразни. За половин часов разговор той нищо не казва. Започвам да му говоря аз как Бог поверява на жените да оперират с богатствата, което показва умението им да управляват и че са проводник не само на духовно, но и на материално благословение.  Жени като Девора, Рахил, Лия, царицата Естир, Рут и др. са ключови личности спомогнали за благоденствието на израелския народ, респективно Христовата Църква, която е с  глобален и вселенски характер. Съществува древно благословение у евреите, което изговаряли върху мъжа, който се обвързвал в брак… Колегата ме прекъсва тук и гледа с широко отворени очи. Вероятно това му се струва интересно и след като ме пита къде съм го чела, аз продължавам още по-уверено да издигам женския образ: Участието на жените е от изключителна важност не само в по-традиционните „твърди“ сфери на сигурността, като военните действия, миротворството, следвоенното възстановяване и борбата с тероризма, но и в борбата с „по-меките“ заплахи за сигурността на хората, като глобалните епидемии, психологическото здраве по време на война и след това и нововъзникналите проблеми, свързани с изменението на климата и влошаването на околната среда. Аз исках да вляза в армията като доброволец, ако не бяха ме приели в Богословския факултет… Тук колегата наистина се шокира. Та нали никой вече не ходи и не иска да ходи в казарма, а някаква си женка там му обяснява колко е хубаво. Сигурно си мисли, че не съм добре, но въпреки това събира смелост и заявява, че желае да се ожени за мен. Разсмивам се от сърце на глас. Той също се смее. Защо искаш да се женим, подхващам аз. Ето какво ми обяснява. Мечтае да стане поп, да прави пари, а за да стане поп, трябва да се ожени, иначе го чака монашество. Е-е-е, голям далавераджия се оказа моят колега. Май неправилно го причислих към втората категория мъже. Изглежда е “Консуматор на приключения”. Той зачака моя отговор, но аз се направих на приятно разсеяна като продължавах да му нареждам, че женските организации са много активни на равнище общност - както при инициативи за разоръжаването, така и за реинтеграция. “Консуматора” се хили, сякаш виц му разправям. Чрез убеждаване на бойците да се разоръжат, продължавам да му дърдоря (въпреки че знам, че не ме слуша), събиране на оръжия или осигуряването на психо-социална подкрепа на бивши бойци, женските групи на гражданското общество като ProPaz в Мозамбик или Dushirehamwe в Бурунди се опитват да ограничат разпространението на малокалибрените оръжия и да обърнат внимание на това как са засегнати и какви нужди имат бившите бойци. Вероятно и темата за оръжия не му се нрави. Въобще всичко, свързано с военни неща, му е далечно. Естествено - нали иска поп да става. Настойчивият му поглед ме подтиква все пак да му дам някакъв отговор на въпроса дали ще се оженя за него и ще му стана попадия. Решавам да му отговаря в неговия “далавераджийски” стил като го питам  какво ще спечеля от цялата работа. Въпросът ми му хареса. След като порно-индустрията е убиец на женствеността и женския образ, вероятно не съм му необходима само в леглото. Знае ли, го питам, че в повечето страни законите са в полза на порно-индустрията и обществото толерира всяка една проява на този деструктивен паразит? Изненадващо колегата превключи на моята вълна като каза как това прави хората роби на собствените им страсти и пречи за изграждане на християнските ценности и морал. Свободата на вярата често е криворазбрана, а робството на похотта се приема за свобода. Свети Апостол Павел май беше… – се опита да се сети моя колега. Е, това ми хареса все пак. Като че ли има хляб в моя колега, има нещо истинско. Тъкмо да си отворя устата и да продължа, той започна да ми обяснява, че, когато му стана попадия, ще спечеля много от това. Ще взимам 20 % от парите, от всички венчавки, кръщенета, маслосвети, водосвети и въобще от требите. Ако трябва и 50 % ще взимам – дигна акциите той. А къде е любовта, го попитах. Каква е любовта на мъжа и жената в религиите? Знам, че в  различните религии образът на жената се възприема по различен начин. Най-унизителен е той е в ислямската религия, но в християнството това ли е “върхът” – да станеш попадия и край, сякаш това е най-голямото щастие за една християнка. Тя любовта постепенно се развива – започна да ми обяснява “Консуматора”, Бог ще благослови нашите начинания и хоп…Вече започва да ме дразни моя колега и решавам да прекратя разговора с него, защото явно мечтата му да бъде поп е по-силна от всичко останало. Дали е така и с другите които са станали попове?

Християнския образ на жената е изразен най-силно в личността на св. Богородица, а тя не е била попадия, нито е имала връзка с мъж. За някои езическо-ориенталски разбирания жената е носителка на висши духовни сили, като римските матрони например, или носителка на философски интереси като гръцките хетери. В половин минутното мълчание, той усети, че е объркал подхода, ако въобще има такъв. Смени на бързо плочата и започна да ми говори за децата, колко хубаво би било човек да има деца и т.н. Прозрях, че иска да провокира у мен майчинското чувство и на тая основа да продължи да си гради неговите интереси. Но и тук рибката не захапа стръвта. Помислих си, колко ли още като мен се е опитвал да обработи. Колко ли още предстои да чуят същото. Е, сигурно някоя “лапни шаран” ще захапе. Отказах да ставам попадия на колегата кандидат поп и той тъжно си наведе главата. Малко преиграваше, но аз успях да се съхраня в ценностите на женското сърце, които не се учат, а се живеят. Не си представям да се обвържа с човек, който мисли за брака като вид сделка. Брака е нещо свято. Да стана попадия или каквато и да било без любов, това е убийствено за мен. Нищо не може да ме зарадва след това – нито парите, нито възможността да участвам в литургиите, нито нищо. Явно и двете категории мъже “Консуматора на приключения” и “Смотаняка” са сметкаджии. Но все пак аз ще се надявам и ще чакам да срещна една трета категория, която не знам как да назова, но това ще бъде истинската любов. Дай Боже!

Колко любов е събрала в сърцето си Света Богородица, какъв невероятен пример за една жена, какво достойнство, каква нежност, какво чудо е раждането безсеменно! Душата ми се изпълни с творческа енергия от тези мисли и с бързи стъпки се отправих, за да довърша иконата. А моя колега  оставих с неговите амбиции.