БРАКЪТ – ПРОМЕНЯ ЛИ ТОЙ ХОРАТА?

 Винаги съм си представяла, че един ден, когато се омъжа, ще имам деца, с мъжа ми ще ходим на работа, ще си гледаме децата, вечер ще си стоим вкъщи ще си правим разни наши неща. Празниците да се събираме вкъщи, лятото да си ходим на море и т.н. - нищо необикновено и на пръв поглед нищо свръх невъзможно и непостижимо.

Но за жалост в действителност не така се случи с мен в реалния живот.

Със съпруга ми се оженихме преди 6 години, той вече имаше един неуспешен брак и едно дете (за мен това никога не е било пречка), преди да сключим брак, живеехме заедно от 3 години и бяхме много щастливи. След като узаконихме съжителството си, всичко сякаш за един миг се промени. Самият той стана друг човек. Запитах се вярно ли е това, което възрастните хора казват – Бракът променя хората?!

Малко преди сватбата разбрах, че съм бременна (но това не бе причината да се оженим), след раждането на детето просто всичко беше различно, нямаше нищо общо с това, за което съм си мислела, че ще бъде и за което съм си мечтала и съм си представяла.

Озовах се сама вкъщи с бебе, напълно изолирана от външния свят. Денонощието ми минаваше само в грижа за детето, което е нормално, разбира се. Когато баща му се прибираше вечер, беше безкрайно изморен, а аз очаквах да ми помогне и да си поговори с мен, но, уви, това не се случваше.

Разбира се, всеки си има недостатъци в характера. Започнах да обръщам внимание и на най-малките неща, дразнех се много. Той в един момент след работа отиваше с колеги, приятели някъде да се забавлява, а аз си стоях вкъщи с детето.

Това ли е нормалното положение в един дом, след като се появи нов член на семейството, за това ли съм мечтала? Въпросите бяха безброй в главата ми, но така и не получавах отговор. Бях съвсем сама в собствения си дом с брак и със съпруг, който се оказа, че не е човекът, с който съм живяла 3 години, а е някой друг.

Така ли променя бракът някои хора, това ли наистина се случва с по-голям процент от двойките?

Явно аз попаднах в графата на несполучливо омъжените с нещастливо семейство.

Годините вървяха, детето си растеше, а аз трупах житейски опит. Животът ме поставяше непрекъснато пред нови и нови изпитания и ситуации, с които трябваше да се справя.

Така нареченият ми съпруг в един даден момент реши, че не може да се грижи за нас и започна да живее така, сякаш ние не съществувахме.

Наистина, в дадени моменти съм се държала много грубо с него, много лоши неща съм му казвала, не се гордея с това.

Опитах се да спася брака ни, но в един момент не намерих смисъл, аз не виждах желание от негова страна - видимо той не желаеше да продължим.

Продължихме да живеем под един покрив, но с различни лични животи. След като се разделихме, започнахме да комуникираме и той да се отнася нормално и към мен, и към детето си, но въпреки това аз не можех да разчитам на него. Тогава той се сети, че има син и дъщеря, отново видях промяна в него, стана доста по-загрижен и сякаш тогава установи, че това, което е загубил, вече няма да се върне.

Трябва ли да се оженим, за да видим какъв е човекът до нас?

Трябва ли да се разведем, когато бракът не върви, за да сме щастливи и човекът до нас да се върне?

И какво всъщност е значението на самия брак и променя ли той хората?

от Прекрасната