БРАКЪТ, трудният избор

Влизаме в ритуалната зала и ни питат някакъв въпрос, като ни уточняват...  "докато смъртта ви раздели". И ние отговаряме с "Да" и това е всичко.  Виждате ли, не боли. С това в нас се създава поредната заблуда и усещане за сигурност. Избор ли направихме обаче или компромис? Какво направих всъщност? Гарантирах, че ще обичам някой и ще сам с него до живот. Ако бях убеден в това, защо въобще трябваше да дам клетва? Клетва се дава, ако имам съмнение.  В състояние ли съм въобще да гарантирам чувствата си? Изборът, който направих днес, е за целия ми живот, а аз трудно реших каква кола да си взема за близките 6 години. Не ме слушайте, не бъдете песимисти. Ако сме женени, всеки казва, че връзката ти е сигурна, само че нали уж, ако нещо е сигурно, го приемам за даденост и спирам да се старая.  Помня колко трудно ми беше да задържа приятелката си, когато не бяхме женени.  При най-малкото съмнение, че ще ме изостави, полагах неимоверни усилия да я спра, усещах се несигурен, че ще я изгубя завинаги, понякога я губех и разбирах колко много ми липсва и колко малко усилия съм положил, за да и го покажа. Налагаше се да впрегна целия си потенциал, за да я доближа до мен отново. Сега е страхотно, бракът я държи здраво вкъщи и тя вярва, че това е свещен съюз и не е хубаво да го разваля. Сега мога да си я превърна в домакиня, и детегледачка, да съм си изнервен, да и се карам, но имам желязна гаранция, че ще я намеря пак в къщи, защото "тя вярва в брака".  Май се замислихте, а? Кой въобще измисли брака? Ами пак е свързано с религията, и за пореден път църквата иска да ни каже, че сме безотговорни и малоумни и за това трябва да ни наложи нейния морал и правила за семейно съжителство. Чудесен начин да запазиш семейството си, но за средновековието, а днес е 31.10.08 г.  На съвременния човек отдавна не му е нужна помощ да осъзнае ролята си на отговорен родител и съпруг. Всеки разумен човек вече не създава семейство веднага след като навърши пълнолетие. Животът ни минава през поредица от получаване на образователни титли, след това ги доказваме на работното си място, отделяме се от родителите си и едва след като сме убедени, че умеем да сме самостоятелни и стабилни, поемаме отговорността да създадем свое собствено семейство. Всеки, който има подобно разбиране за семейния живот, не му трябва брак. Нужно му е само едно единствено нещо - любов. Без нея всичко губи своя смисъл. Бракът не може да ни гарантира човешки чувства, особено любовта. Любовта, ако я има, може да се подтисне от разума, но разумът не може да я създаде. Клетвата, която даваме пред олтара в повечето случаи се дължи на любовта, която ни обладава в дадения момент, но никой не може да гарантира, че тя ще е вечна. Скритото послание на този ритуал  всъщност е да запазим връзката си дори и ако спрем да се обичаме и обета, който даваме трябва да го гарантира. Вече не е тайна за никой, че разводите съпътстват 42 % от сключените бракове, само век по-рано са били едва 2 %. Това е поредното доказателство, че съвременният човек не обръща сериозно внимание на брака и е готов да се откаже от "... докато смъртта ни раздели".  Защо въобще се стига до развод? Хората, окрилени от сигурността, която им дава бракът, занемаряват интимната си връзка. Започва да липсва уважението, дългите разговори, романтичните моменти, все по-малко другият се  чувства специален и това се случва в етап от връзката, в който страстта е намаляла значително. Рано или късно всеки започва да търси спасение в прегръдките на някой друг, който да му даде липсващото. Това в повечето случаи води до развод и нов брак ,който може отново да завърши с развод. Има ли спасение от този омагьосан кръг? Омагьосаният кръг съществува само за  хората, които правят избора си на партньор примитивно - по външност и още не са разбрали какво е любов. Любовта се крепи на три основни стълба - привличане, уважение и приятелство. Ако само един от тези стълбове липсва, любовта се превръща в нещо друго. А съществува ли вечна любов? Не и ако разбираме любовта като това, което усещаме през първите 3 месеца от връзката ни. Огънят на страстта винаги намалява с времето, но това е напълно нормално и не е проблем. Случаят е същият, ако искаме да се напием с вода  - в началото пием с бързи глътки и после стават все по-малки и по-нарядко, докато накрая оставим чашата на масата. Но това в никакъв случай не значи, че ще спрем да пием вода, ако ожаднеем пак. Замислете се дали другите 2 стълба на любовта са си на мястото и ако са там, не прибързвайте да се чувствате нещастни. В крайна сметка платоническата любов е най-силната и е в основата на това двама души да са привържат един към друг. А ако все пак на всяка цена искате да си припомните страстта от първите дни, потърсете си любовник, но с ясното съзнание, че правите разлика между отговорностите, които имате към семейството си и това да задоволите личните си страсти и емоционални потребности. В единият случай играете в отбор, а в другият - лично за себе си.