Ready_4_whatever (Филип Филипов)
149 625
Feb 10, 2009, 7:08 AM

Бягство 

  Essays » Others
1860 0 11
2 мин reading

Бягството

Беше тъмно. Нощта отдавна бе застъпила на вахта, а небето все още тихо оплакваше умрелия ден. Облякох си якето – на голо, и излязох. Седнах в колата и завъртях ключа. Ревът на мотора ме посрещна, като гласа на стар приятел. „Готов ли си?”, попитах го наум. Оборотите се изравниха. Готов беше! Подкарах бавно по познатите улици.

Знаете ли, градът е много по-красив през нощта. Светлинките му придават почти „човешки” облик.

Всъщност бягах. Бягах от еднаквото днес и от още по-еднаквото утре. Бързах да се срещна със себе си.

Бягах, а на задната седалка седяха Животът и Смъртта и си подаваха бутилка водка.

Вече бях стигнал до покрайнините. Ръцете и краката ми заработиха по-усърдно. Заслушах се в шума на гумите върху мокрия асфалт. Действаше ми съсредоточаващо. Градът все по-бързо се оттичаше от огледалото.

Карах на Изток. Към изгрева. Пътят ме караше да се чувствам жив.

Последните сгради профучаха отдясно. Това е! Сега вече сме само аз и колата – слети в едно. Е, и двамата ми спътници отзад.

Газ! Знам, грешно е, но бързах за срещата със себе си, със свободата.

Познатите нокти вече разкъсваха вътрешностите ми.

Поредна извивка на пътя. По средата на завоя натиснах здраво педала. Стрелките подскочиха и се устремиха надясно, изстрелвайки ме в насрещното. Поредният „разцепен” завой. Усещах напрежението в колата. Усещах с всяка фибра на тялото си как механичното й сърце биеше все по-бясно. Как ми говори, как плаче – още малко и с нас е свършено...

Задницата поднесе. Изправих я. Нямаше накъде вече. Кракът ми бе залепнал за пода. Нямаше граници. Летях!

Някъде там на пътя чаках аз – за срещна с мен.

А после ли? После щях да продължа да се търся.

Докато не ми свърши бензина, или докато някой от двамата ми пътници не реши да слезе...

© Филип Филипов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Абе вие да не сте от ДАИ?
  • Силно и познато бягство, май много се срещаме в изгубеното
    Но бъдете внимателни, някои просто искат да стигнат у дома!
    Поздрави!
  • Любимото ми
  • много хора избягаха от нашия свят с бясна скорост по мокър асфалткарайте разумно
  • Докато не ми свърши бензина, или докато някой от двамата ми пътници не реши да слезе... Много добър тоя веееее
  • Карах на Изток. Към изгрева. Пътят ме караше да се чувствам жив.
    ..и аз понякога карам към изгрева..бягам от скуката..
  • Бледолики..аз на това казвам;
    -Б.И.Р.И...
    Браво.
    Искрено.
    Реално.
    Идеално...
  • Аз имам две думи - много добро.
    "Всъщност бягах. Бягах от еднаквото днес и от още по-еднаквото утре." Винаги страшно съм харесвал подобни афористични изречения. Един вид концентрирана мъдрост и знание, каквото и да означават тези думички.
  • Невроятно!Нямам думи...
  • Страхотно!Когато всички спят, когато денят е предал своята смяна на нощта,тогава сме готови за среща със себе си! Тогава всичко е истинко! Моите поздравления за това есе !
  • Велик си... за пореден път ти правя евала...
Random works
: ??:??