Бях твоя
Бях твоя. Бях, само за няколко часа, единствената в ума ти и в ръцете ти. Бях, какват0 ме поискаш - и лоша, и добра. Бях ангел и дявол. И цвете, и плевел. Бях всякаква и всичко. Бях нежна и красива, бях груба и грозна. Летях в небето и се влачех в краката ти като робиня. Имаше ме само с поглед, глезеше ме само с докосване. Караше ме да забравя всичко, дори и себе си, само с целувка. А когато ме остави да лежа в обятията ти, бях в Рая. И времето летеше като птица, неспряна дори от нежността. И стана сутрин, небето грейна като очите ми. И ти трябваше да си отидеш далеч от мен и от всичките мечти.
Какво остана след тази нощ? Приятелство? А, може би, вече не?! Предателство? Може... за нечие сърце!? За мен остана спомен от красив сън и усмивката ти, когато беше втренчен в мен. А за теб какво остана? Моля те, кажи ми, преди умът ми да се е побъркал от този блян... Моля се на колене - помни ме, както аз те помня - като ангел ням...
Какво остана след тази нощ? Приятелство? А, може би, вече не?! Предателство? Може... за нечие сърце!? За мен остана спомен от красив сън и усмивката ти, когато беше втренчен в мен. А за теб какво остана? Моля те, кажи ми, преди умът ми да се е побъркал от този блян... Моля се на колене - помни ме, както аз те помня - като ангел ням...
© Любомира All rights reserved.
