Гълъб ли беше или спомен за саможиво цвете,
сред тая моя любов, разпиляна по чужди краища и сред чужди неволи.
Болка ли беше, че да те нараня и докато те боли да си спомняш за мене?
Мъка ли беше, че да те подслоня, докато хиляди друмища бягат сред този преглъщан живот.
Радост ли беше, че да те грабна,
сбогом ли беше, че да те скрия сред общите сънища?
Ех ти, друмниче, друмно, защо си ми толкова лика прилика…
Но преди да стихнеш сред тия тъжни забрави,
покажи ми бялата къща, дето все я гоня.
Покажи върбалака, че да си направя свирка от него,
докато той разправя песни за бялата младост.
Но ако ми вземеш и нея, и едната гордост, ...