Бъди благословена
Каква светица и блудница е мисълта ми! Как се провира през най-съвършените кътчета на душата ми, за да ги оскверни. Как мигновено събаря
устоите ми и се настанява безкрупулна и налагаща своите принципи. Принципите на моето второ Аз, което винаги си опитвам да заглуша, да го променя, да го украся и омекотя, да го приспа дълбоко в себе си, за да не изплува,
когато най не ми е необходимо.
О моя мисъл, ти сътворяваш най-чистото и светлото в мен. Ти ми откриваш широки и безкрайни хоризонти. Ти ме хващаш за ръка и ме подкрепяш, когато падам. Когато потъвам силно ме дърпаш към повърхността. Ти
си тази, която сътворяваш дворци на местото на разваленото ми обиталище.
Издигаш кули от пепелищата му. Пришиваш крила на местото на прекършените ми мечти.Каква създателка и разрушителка си, моя мисъл! Бяла и
чиста, ефирна и прозрачна, красива и вдъхновена, волна и трептяща, дълбока и проникновена, тогава, когато сътворяваш. Мрачна и настръхнала, жестока и зловеща, продажна и ненаситна ...