Когато нощем се почувстваш уморена и самотна, спомни си хубавите мигове преживени някога. Като ученичка ти се чувстваше по-силна, по-добра и с по-големи възможности. Но сега само самотата на безкрайните нощи те обгражда и не ти се иска да се огледаш с реализма на отминалите силни мигове, от които е останала само празната черупка. Струва ли си да се придържаме към реализма само и само, за да си прибавим още една нервна криза, към и без това запълнения репертоар от деградивни усещания. Трудно ли е да бъдем себе си? Не само, че е трудно, но е почти невъзможно. В нашия високо развит свят, човекът искащ признание не може да си позволи да бъде естествен. Той трябва да е начетен, мил, всезнаещ, да се изразява добре, да е интересен, забавен, с една дума доктор на науките и точно в този момент идва най-интересното: с цялата тази информация в главата, да знае да мълчи. Странно, нали? Искаме невъзможното, а щом го имаме, бързаме да го принизим и отхвърлим. Полза от ума няма, както сте се убеждавали неведнъж. Виж, ако бяха дълги крака и изваян бюст!!! И какво всъщност остава за тези, които нямат тази природна даденост? Ами какво, остава им примирението, ако ли не - психоаналитика. Няма избор, няма дилема, коловозът е един. Но както е казано, животът не ти се дава за радост, а за борба. Твоята борба. С трудностите и капризите на битието ти. Посрещай ги със стоическата увереност, че след тях те очаква нещо хубаво и те са само изпитание за твоите възможности да им устоиш с твърдостта, на която си способна. Без да те повалят. Бъди силна в неволите и доволна от хубавото в живота си.
Бъди благодарна за кръста, който носиш, защото знай, че винаги има и по-лошо. Знам, тежестта му е голяма и ти се струва, че твоята е най-трудна, но я си помисли за хилядите, които нямат и половината от това, което имаш ти. Дори то да ти се струва нищожно. Ти си личност и човек, и носиш своята индивидуалност. Ако на околните не им харесва това си е техен проблем, не твой. От теб самата зависи да се чустваш добре в своята същност и кожа. Не се поддавай на низостите и злобата, която те обгражда, остави ги на тези, които вече са паднали в техния капан. Потъващите се стремят да завлекат след себе си и други, а те от своя страна други и т. н. до безкрай. Ти си пълна с изненади и прекрасни добродетели, не забравяй това. Вътрешният ти свят е много повече от това, което другите виждат или просто не искат да видят, но това не означава да ги оставиш да те подтискат емоционално, не - бъди себе си, отстоявай надеждите, мечтите, миговете, които смяташ, че си заслужават, бъди това, което си и това, което другите не могат - личността зад огледалото, единствена и неповторима в своята цялост. Трудностите – да, те съществуват за всички, дори не осъзнаваш колко много ни боли, независимо дали го показваме или не, но те не могат да ни прекършат, ако не им се поддадем. Бъди силна. Отстоявай личността си. Никога, никога не се предавай.
Понякога е толкова трудно да устоиш на импулса да се предадеш, да те няма. Цялото ти същество крещи: не желая да се боря повече, искам да умра. Но силата в теб трябва да е достатъчна, за да го преодолееш, да се изправиш и колкото и да боли, да вдигнеш главата си гордо и непреклонно - това все пак е твоят живот и трябва да е достоен.
Някои ще празнуват празника на влюбените, а някои ще се борят с осъзнаването, че живота им е напълно безмислен. Писането е моята вратичка към един свят, в който няма болка. Светът може да е прекрасно място, но не е. Има нещо много сбъркано в него. Той се крепи на доброто, но него, като че ли го хваща липсата. Изчезва. И как ли може да е по друг начин, когато хората виждат безнадежността на живота си. Сякаш не си там, където е трябвало да бъдеш. Всичко което си искал, за което си мечтал, се оказва едзна голяма измама. Не съм си и представяла, че ще страдам толкова. Че измамното ми съществуване ще боли извънредно много. Съществува ли наистина висша сила, която да ни помага? И ако съществува, защо се чустваме толкова нещастни?
© Десислава Колева All rights reserved.