Българско Слънце ..Вятърът навяваше снега през счупения прозорец в изоставената
барака на кея.На малкото врабче му беше студено и то се беше свило до топлата
тръба на парното,която минаваше през стената и влизаше в отсрещната сграда
където живееше шефа на пристанището със семейството си.Навън снегът беше
натрупал половин метрови преспи...но вътре в бараката,под тръбата беше топло и
врабчето се чувстваше уютно...Беше гладно,но успокояващата топлина на тръбата го
приспа и като изчурулика тихичко то заспа ,и пъхнало главичката си под
перушината си...засънува... ...Летеше над голяма житно поле.Множество комбайни
жънеха натежалите с едро зърно класове...Хиляди преситени и доволни врабци и
други пернати летяхя наоколо и кацаха след комбайните за да кълват изпопадалото
жито.Беше топло лято.Въздухът ухаеше на хляб и ...пушеци от комбайните...
...Някъде в центъра на Осло една жена с мъка вървеше срещу виелицата и държеше в
ръцете си девет месечно бебе.Тя бе чужденка тук.Бе дошла в Осло нелегално за да
търси по-добър живот,бягайки от лошия си съпруг,който я биеше и харчеше своите и
нейните пари за пиене.Бе платила на един шофор на ТИР и грабвайки своето малко
момченце, бе поела по пътя на неизвестостта,в чужда и далечна за нея
държава.Шофъорът,който в първиа мигхареса хубавото и лице, отначало не искаше
парите и,но ,след като се наложи да плати подкуп на митничаря за да пропусне
половината от недекларираната му стока не се поколеба и взе парите,които
първоначално бе върнал.Обеща и да я закара до Норвегия и да и намери работа, на
едно кръстовище близо до центъра на Осло погледна в огледалото,тикна и обратно
част от парите и я избута от кабината като и шепнеше да с маха по -бързо.Младата
жена притисна до гърдите детето си и пое срещу виелицата,която бе обхванала
внезапно норвежката столица.Опря се безсилна наголямата врата и похлопа няколко
пъти.Но никой не отвори.Облегна се отчаяна на стената и тихо заплака.СиНе знаеше
къде се амира и безпомощно се оглеждаше борейки се със силните пориви на
вятъра.Внезапно една светлинка се появи от една открехната врата и вътре се чу
българска ...песен...жената се ослуша...Пееха "Мила родино....ти си земен
рай..."...Ой Коледо...вътре празнуваха коледа...Загледа се безпомощно съм
прозорците ва сградата...Стори и се че прилича на църква...нът и проплака.тя го
притисна още по силно към гърдите си и безутешно зарида...внезапно мратата се
отвори.Чуха се изненадани викове и множество ръце я вкараха в едно просторно и
затоплено помещение.Младата жена уплашено се огледа.Това наистина беше църква,а
край нея се бяха скупчили множество загрижени лица.Попитаха я нещо на
български,но тя не отговори...Беше премаляла от умора и внезапно
припадна...Поеха я силнит мъжки ръце и я положиха на една от скамейките.Но
младата жена не забеляза това.Тя сънуваше.Сънуваше България и едно голямо и
топло,българско слънце...На 3000 километра от дома си,тя отново бе намериля
своето слънце... ....Здравей Сара.Това го написах на един дъх тази
вечер.Извинявай ако има правописни грешки.И ...незнам дали въобще се
получи...Незнам дали да продължа историята...И дали въобще да ти го изпратя....
Rez Starj 21.52ч. 16.12.2002г. гр.Левски. България ...........:::::))))))))