Царството на джуджетата

ЦАРСТВОТО НА ДЖУДЖЕТАТА

          Доскоро имаше такива ед­ни героични и благородни мъже, на които едва ли бях­ме достойни да развържем връзките на обувките. Те заставаха с месиански погледи зад трибуните, четяха дълги, подгизнали от патос речи, подобно на пророци и благо вестители. Единствено те бяха знаещите и можещите, енергичните и непоколебимите, най-умните мъже на нацията. След по­редната си разтърсваща реч, слизаха от високите трибуни, следвани от охраната си, после изчезваха с мерцедесите в неизвестна посока.

          Понякога от трибуната отиваха направо в телевизията. Заставаха зад камерите и с библейски одухотворени лица се изказваха по всички въпроси на битието. Повечето от тях бяха обхванати от неудържима страст да напътстват с мисъл, слово и дело всички области на нашия живот. Познанията им бяха чудовищни, боравеха с всички науки, затуй еднакво леко говореха както за сеитбата на царевицата, така и за проблемите на изящните изкуства. След телевизията се прибираха късно и сядаха да пишат произведенията си. В тях описваха своето героично минало, изпълнено с човешко величие и постоянна саможертва в името на народа. След всяко поредно евангелие на всички ставаше до болка ясно, че именно те са хората, призвани да разрушат царството на сата­ната, да пазят агнеците, да изтребват вълците, да съветват и напътстват послушните, да уличават виновните... Тези гиганти на мисълта и словото постоянно хвърляха лъчи върху всички проблеми на живота, осветляваха ги с равномерна, безмилостна точност при това с един ненадминат, прецизен и грандиозен радиус на действие.

          Когато първите политически трусове по скалата на Горбачов достигнаха и до нашите клети земи, започна метаморфозата... Гигантският ръст на тези мъже, единствени до този момент теоретични педагози на идеите за човечност в света, започна да се топи като ланшния сняг. Отначало те схванаха подземните трусове от Изток като поредното, все тъй безсмислено и вечно подновяващо се само с промяната на костюмите, представление. Докато разберат какво става, от ръста им не бе останало нищо. Довчерашните гиган­ти на мисълта и словото се превърнаха в джуджета, каквито всъщност винаги са били.

          Оказали се изведнъж на светло, след дългата духовна нощ, измъкнати от сумрачния свят на конюнктурата, техният ръст се оказа жалък, толкова жалък, че от него трябва да се срамуват две поколения българи. Да се срамуват, защото са ги търпели и са допуснали заради тях светът да мисли за нас като за народ от джуджета. Само един господ знае, дали това е последното Българско царство на джуджетата...

Петър АНГЕЛОВ - ДАРЕВ