Чашата на търпението

      Шт-шт-шт! Тихо! Чуваш ли? Още една капка в чашата на търпението.

         Всеки един от нас има такава, само че е в различни цветове, форми, размери - или е ярка, или пък не – зависи от това дали си весел, или мълчалив и затворен в себе си човек; или е малка, или голяма – зависи от характера ти, от това дали си търпелив, или не; дали си чувствителен, лесно раним, или можеш да понесеш всичко; дали си силен, или слаб; зависи от отношенията ти с хората - ако държиш на тях, ако очакваш много и могат лесно да те разочароват, чашата прекалено бързо ще прелее, но ако повърхностно познаваш някого и той въобще не може да трогне сърцето ти, въпросната чаша едва ли би се напълнила.

        Търпението – скрити чувства, преглътната гордост, премълчана тъга, простена грешка, невидима мъка. Търпението във всичките му разновидности е голямо изкуство. Хората, които умеят да чакат, са силни, а тези, които понасят всичко безмълвно и тихо, са слаби. Но всички те притежават нещо, за което аз им се възхищавам – търпение. Аз не умея да чакам, не мога и да си мълча, но ти не се страхувай, че ще те оставя; че чашата ми на търпението ще прелее. Втората капка... Да, чух я! Но ти замълчи. Обичам те и пламъкът на любовта ми ще пресуши донякъде течността в чашата. Продължавай да сипваш по малко в моята чаша! Не спирай! Никога! Сипвай от твоята течност на излъгани очаквания, лъжи, неизпълнени мечти, празни приказки, пренебрежението и необоснованите обвинения спрямо мен.

        Чувствата, които показваш към мен, са двупосочни, неясни. Едните разпалват пламъка на любовта, а другите отиват направо в чашата на търпението. Те са толкова различни и в същото време всички приличат на дъждовни капчици. Има и големи, големи, колкото орех – зависи от степента, в която си ме обидил или наранил.

        Тихо! Шт-шт-шт! Ето я третата капка за днес. Но ти не се притеснявай! Прошката е най-ярката проява на любовта, а любовта ми към теб е толкова силна и необятна. Ти си улегнал, познаваш отлично всяко свое желание. А аз не съм като теб – душата ми е в непрекъснати търсения на образа на жена и на дете и постоянно скача от едното състояние в другото. Ти ми говориш толкова примамливо, омайваш ме с думи, които си казвал на хиляди момичета преди мен, но думи, които аз чувам за първи път. Аз не съм ти първата, но ти си ми първият. Ето, пресъхна ми гърлото, чакай, ще изпия чашата на търпението, ще преглътна болката, която си ми причинил за пореден път. Да, обичам те и винаги ще бъдем заедно, точно така един до друг, нищо не може да ни раздели, толкова е силна връзката между нас, устойчива е на бури, ветрове... Аз така мисля, но ти май не смяташ така – преди секунди пресуших горчилката, а ти отново започна да пълниш въпросната чаша. Чакай! По-полека! Тази чаша не е без дъно, а аз не мога да свикна с оборотите, с които ти караш колелото на болката.

      Само още една твоя грешка и чашата ще прелее. Но ти не се притеснявай – обичам те и можеш да правиш каквото си поискаш с мен. А аз ще търпя, ще понеса всичко, безчувствена съм и нямам чаша на търпението. Така ли? Май не си познал. Ще ти я излея в лицето!