След срещата си с Андреа, Момчето не беше на себе си.
Прибра се гневно в къщата си и започна да рита всичко около
себе си и каза:
- След всичко, което съм правил за нея, тя ме е използвала !
- Използвала ме е само и само да ме вижда и да види на какво
съм готов за нея!
Момчето отиде до хладилника и взе неговата прочута напитка Вино.
Седна на дивана и в момента, в който беше готов да поеме
глътка, Момчето удари със всичка сила бутилката във стената и
каза:
- Нее, няма да се върна пак в онзи живот!
- НЯМА!
Извика със всички сили обърканото Момче.
Опита се да събере мислите си.
Опита се да се успокои и да разбере дали грешката не е в него.
- Господи, какъв глупак съм!
Каза Момчето със съжаление.
- Никой друг през животът ми не ме е обичал толкова много.
- Дори родителите ми не бяха толкова любящи над мен, както
Андреа.
- Вярно, че не ù е било лесно да прикрива такива силни чувства към
мен.
- Но не трябваше така да си играе с мен!
Толкова уплашен и объркан, Момчето каза:
- Защо иска мен?
- Аз съм само едно нищожество, което гледа само за себе си!
- Но при нея усетих топлина, обич, щастие, нов живот, надежда тя да ми
помага с не лекия ми живот.
- А аз постъпих идиотски.
- В момента сигурно иска смъртта пред живота и затова аз съм
виновен!
Момчето отиде в банята, изплакна си лицето си и вътрешно в
него почувства на негов гръб действията си, които ù беше
нанесъл на Андреа.
Отново почувства празнина.
- Неее, казах!
- Няма да се връщам в миналото си!
- Дори няма да се обръщам!
Момчето се облече в нови дрехи и почувства любов и желание
за живот!
Без много да мисли взе и излезе.
По-пътя си Момчето си мислеше какво да ù каже?
Как да ù се извини?
Накрая се сети за нещо, което и най-черното сърце ще бъде
разтопено от щастие.
- Дано подейства!
Си каза Той.
След не дълъг път Момчето стигна до врата на Андреа и добре
знаеше, че тази вечер родителите ù са на работа и си каза:
- Господи, знам, че ме мразиш и аз някога мразех теб.
- Но нека сключим сделка, ако още един път натегна на бутилката,
ти позволявам да ми вземеш живота !
- Но ако продължа като един живот на човек, който иска да спечели
отново всичко изгубено до сега.
- Моля те, дай ми сили и шанс да направя първата стъпка от моето щастие
за мен и човек, който обикнах най-сетне!
Тогава момчето почука на вратата и чу някой да идва.
На вратата, която се отвори, беше Андреа.
Андреа беше съсипана и обляна в сълзи.
Момчето като я видя, без думи, без никакво показване на чувства, а със най-красивото и възможно най-добрия жест, който беше
правил някога. Хвана ръката на Андреа, целуна я и после я целуна
по устните.
Андреа не знаеше какво изобщо става и какво да чувстваше.
Не можеше да повярва на станалото и тя му отвърна със
същия начин, по-възможност най-искрения.
В момента, в който спряха да се целуват, се спогледаха.
Андреа плесна шамар на Момчето.
Момчето за момент се вцепени, а Андреа със усмивка каза:
- Заслужи си го!
И отново го прегърна като пеперуда и започна да го целува.
Момчето не се замисли и отвърна подобно.