Черната кутия
Обръщение към себе си и към всички, на които им изглежда познато...
Живееш си в своите илюзии тихо и кротко... Или в още по-добрия вариант - заедно с тях и позволяваш нещата да се случват в действителността... Събираш усещания и емоции, докато не настъпи катастрофа в битието ти и се наложи да откриеш черната кутия на живота си. Тогава пускаш отначало житейския си филм. И се налага да преразгледаш всичко отново и отново...
Детството - ти си малко безгрижно момиченце с големи жадни очи. Няма невъзможни неща. Радваш се на най-дребните случки. Нищо не може да попречи на щастието ти! Искаш да пораснеш! Светът изглежда приветлив, приказен и те очаква... И ти очакваш примамливите картини да разкрият за теб чудните си тайни... Не забелязваш дебнещите погледи, не познаваш хорската злоба, завист, алчност, грубост, лъжа... С отворени сетива сядаш на лъснатия чин в първия учебен ден. Знаменателен ден! Достойно място е отредено и за първата учителка - усмихната и лъчезарна... Тя говор ...