Седя на влажния бряг на морето и съм вперила поглед в необятната му красота. Вълните се разбиват в брега и мокрят стъпалата ми. Изгревът обагря морската вода в множество цветове. Ето - започва новият ден. Скоро по бреговата ивица ще започне да се чува щастлив детски смях, а гларусите ще търсят по някоя и друга риба, която да похапнат за закуска. Луксозните яхти и големите кораби ще отплават от близкото пристанище. Други такива ще пристигнат.

Чужденците пък разглеждат забележителностите и ги заснемат с фотоапаратите си, за да помнят дълго чудесата на тази красива страна - България и на също толкова красивото Черно море.

За съжаление, всичко хубаво свършва. Вече трябва да се пътува към дома. Това, разбира се, не се отнася за хората, живеещи в морските градове. Но и те не могат да се наслаждават винаги на морето, защото, все пак, лятото свършва.

На следващата година -отново - лятото пристига с веселите крясъци на чайките и гларусите, а туристите-чужденци ще дойдат пак, защото, веднъж дошли в България, те се връщат.