В мъгливото, зимно, черно бяло утро, един глас се опитва да рисува цветове. Гласът е завършил философия. Но всъщност е не е толкова философ, колкото писател. И макар да не пише толкова често поезия е избран за поет на годината. Опитва се да звучи скромно, но не пропусна в скромността си да спомене, че е бивш шахматист. Разбира се много зрители ще ахнат пред неговите претенции за дълбочина и качество, но аз по скоро бих се въздържал. Утрото също е притихнало и не бърза с изводите. Има нещо, което ме възпира. Опасното на писателите, е че имат силата да внушават идеи и концепции. Могат да сеят, но въпросът е какво сеят. Дали опакованите и скъпи семена, ще дадат по-качествена реколта от селските неугледни семенца. Много хора изпитват вътрешен стремеж да бъдат в крак с културата, но не с коя да е култура, а с признатата, прокламирана култура. Често двигателят на културните интереси не е жаждата за истина, а амбицията да наречем себе си извисен човек, или по-скоро да се видим като такъв човек. И не искам да кажа, че тези хора нямат талант, но понякога за да избегнем заблудата трябва да слезем малко по-дълбоко. Аз имам своите политически убеждения - казва Гласът. Каза това, малко след като се отрече от политическата класа и от абсурда на политиката като професия. Нормално е да имаш политически възгледи, ще кажете вие. Нормално, но не когато искаш да си житейски учител и обществен аналитик. Когато имаш претенции и амбиции за фундаментални житейски истини, не можеш да казваш че си убеден евроатлантик или отдаден русофил. Вчера където е текла чиста вода, днес може да е отровен извор. Доброто от вчера днес може да е вече зло. Затова един човек, който има претенциите да учи другите, не трябва да се заиграва с политически убеждения. Трудно е, трудно е за осъзнаване. Но ако искаме дълбочина, ако искаме да утолим жаждата си, трябва да търсим, не толкова красива чешма, а чиста вода. Можем ли да разчитаме, че там винаги водата ще е чиста, защото чешмата е хубава. Може би тук е мястото на въпросът за така наречената “фен култура.” Аз знам, че да си Фен е принципна грешка, защото един автор днес може на каже нещо гениално, а утре най-голямата глупост. Всичко ли трябва да ядем? Феновете са добронамерени и огнени души, но влюбени по скоро във формата отколкото в съдържанието. Те са като корабокрушенци в бурният океан на живота. Те имат нужда от материален обект, който да поеме страстта им. Това е в същината на библейското идолопоклонничество. Да направиш образ на реалността и да вкамениш себе си в него. Това е нещо разбрано, недоразбрано. Истинските идолопоклонници може с най-голяма страст да чупят икони и скулптури, но едновременно с това да са най-големите представители на това, срещу което се борят.
Кому са нужни тези разсъждения? Нужни са на всички. Макар да не разбираме всички сме фенове на нещо. Нещо, което ни вкаменява. Дори нашите мисли са вкаменени идеи. Те не съдържат живота, те са идоли на живите идеи. Може би самият човек е такъв един вкаменен идол на една божествена идея и поради тази причина е смъртен. Фен на самият себе си. Но нима е възможно един музикант да композира винаги гениални творби? Нима е възможно един човек да бъде винаги добър и съвършен? Човека е като една красива чешма, но истинската му стойност е водата която тече през него.
В мъгливото, черно-бяло утро един философ по образование, отрича политиката, която всъщност му е вътрешно убеждение. Може би когато една духовна култура се вкамени, става философия, а когато една философия се вкамени още повече, тя става политика.
Протягаме се лениво. Сетивата ни опипват новият ден. Една чиста чаша вода сутрин, ще ни дойде добре. Ако може поне малко да разтвори нашите вкостенели убеждения. За да можем да сме готови да оценим онова истинското, непризнатото, което още не е станало известно, но което напира да се прояви!
© Радослав Горновски All rights reserved.
За съжаление, "робството живее още в нас!"
Тези, които градиха "паметници на позорно идопоклоничество" народиха наследници, които отричат родителите си и рушат;и се срамуват от наследството си!
"О,неразумний,и юроде!Поради что срамиш ся да се зовеш болгарин"?!
Поздравления за есето,Радослав!