Човечността е кръстопът и съдба. Всеки кръстопът е изпълнен с въпроси, съмнения, нерешителност, защото никога не можеш да бъдеш сигурен дали посоката, по която си поел е правилната, докато не поемеш по нея. Съдбата е нещо, което сами градим. Няма как да е лека, защото съдбата често е синоним на присъда, а няма леки присъди. Къде идва човечността сред всичко това? Някъде по средата. Тя е найде сред кръстопътя и предначертаната съдба. Но където и да е мястото й, ако я нямаше, би настъпило истинско световно отчаяние. Липсата на човещина би създала егоистични души, самовеличаещи се до небесата, които после ще се сгромолясат до дълбините на ада.
Сигурно има много моменти в житейския ни път, когато сме се чудили дали към някого да проявим човещина. Може би, защото ни е пречила гордостта или пък непростителността. Не е толкова лесно да забравиш и простиш някои неща. Иска ти се понякога и ти да си лошият герой, да нараниш, да си го върнеш, защото не може все на теб да ти се случват гадостите. ...