"... основен елемент на човечеството е Човекът. Духът е човечеството. Духът е човекът."
/Гео Милев; сп. Везни/
Какво е началото? "В началото бе светлината." След нея идва човекът. Светлината се ражда от мрака, за да даде шанс на животното на животните да съществуват. От този момент всяко ново начало възниква първо сред бурятя на човешкия дух. Революции, борби, погроми и триумфални победи - това е сцената за изява на човешкия дух. В единство с другите, погълнати от общия устрем.
Човечество - звучи величествено, нали? Но велики са идеалите , които обединяват хората в едно цяло, лутанията и търсенията на душата, които са тласъкът към развитие: "Вечност, всемир и безсмъртие" са характеристика само на духа, защото вечно е само човешкото - търсенето, въпросът и борбата по пътя към отговора, а не делничните нужди. Битът е този, който разделя хората на нации, а духът и стремежът към "безсмъртието" на идеалите създават човечеството и го крепят.
Ако приемем, че човечеството пътува в каруца, то конят, теглещ каруцата, е човекът. Той може да се разколебае, да поспре да попасе, да се разгледа, но в един момент духът, който държи юздите, ще се събуди, ще вдиша пролетните ухания , ще усети вятъра на промяната и ще подкара човека към края на своя път . За жалост никой кон не е издържал до самия край, или пък краят се е оказва илюзорен и се изпарява сред временното опиянение на човека и той отново е разочарован, качва човечеството на каруцата, подава юздите на духа и отново тръгва на път.
На къде? Никой не знае. Към по-добър свят може би. А може би смисълът се крие в самия път?
© Ваня Митрева All rights reserved.