Sep 5, 2008, 1:10 PM

Човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му

  Essays
25K 0 5
1 min reading

 

ЧОВЕК Е ТОЛКОВА ГОЛЯМ, КОЛКОТО ГОЛЕМИ СА МЕЧТИТЕ МУ  

       Всички имаме мечти. Едни ни се струват по-глупави, други по-красиви, но всички те осмислят живота ни, карат ни да се стремим към нещо, да се борим, да вярваме. Според мен има разлика между мечта и цел. Мечтата е повече желание, което не изисква дълъг труд и упорство. В повечето случаи мечтите остават неосъществени, защото само искаме. А "за да получиш, трябва да дадеш". Но когато знаеш защо искаш нещо да стане, когато се бориш за него, то става твоя цел.

         Някои хора искат много, а опитват с минимални усилия и така разочарованието идва по-бързо. Тези, които се борят сами, независимо от честите упреци на околните, успяват. Без значение дали са "взели" това, за което са тръгнали, не остават с "празни ръце". Ако не са от "победителите", не е редно да се причисляват към "загубилите". Защото са се трудили! А натрупаният опит ще им донесе още повече сигурност и знания за следващия път. 

         Естествено, едни мечти се постигат по-трудно от други. За някои дори не можем да направим нищо, освен да чакаме съдбата и късмета. А е за предпочитане да си свободен в действията си, да не зависиш от никого и нищо. Ала хората, чиито мечти изглеждат "невъзможни", "глупави" или дори "смешни", са много... смели. Не всеки инвалид, например, е толкова смел, че да мечтае да стане олимпийски шампион по бягане или скачане. Аз не бих нарекла такъв човек "глупак". Не е глупаво да мечтаеш! Има хора, на които лекари са искали да ампутират краката. Същите тези хора след години вече са шампиони по бягане. Имали са мечта, превърнали са я в цел и са успели. Това са големите хора - с невъзможните мечти и нечовешките усилия за постигането им. Затова "Човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му".

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мирелла All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...