Епохата на просвещението е една от малкото епохи, оказали истинско влияние върху човешкото общество и начина му на мислене. Началото на тази епоха е свързано и с развитието на философията, която по времето на просвещението е била възприемана като социология или политология. Тази епоха ражда сама по себе си множество въпроси, засягащи пряко хората от дълго време. Вниквайки дълбоко в причините за възникването на просвещението, стигаме до Франция и тогавашният ù начин на управление - абсолютизъм. Като цяло идеите на тази епоха принадлежали на буржоазията - високопоставена социална категория с големи интелектуални и материални заложби. Тогава и някои от мислителите съзрели някои от грешките на този вид автокрация. Съсредоточението на властта в ръцете на един човек води след себе си и недостатъци, по-късно превърнали се в причина за революция, въпреки риска от появата на повторен провинциален сепаратизъм. Именно тогава женевският философ Русо казва: ''Човек се ражда свободен, а навсякъде е в окови."

   Този израз важи както за тогавашния вид управление, така и за някои от сегашните видове. Жан Жак Русо е последовател на учението Деизъм и съответно не поставя рационалното на първо място у човек. Според него сетивното и емоционалното предхождат разума и анализа. Той смята, че материалните, частните придобивки са причината за неравенство между хората, отрича феодалните задължения и защитава не абсолютизма, като форма на държавно управление, а републиката, при която всички са равни пред закона. Жан Жак Русо се явява като най-забележителния поддръжник на идеите на просвещението в навечерието на френската буржоазна революция. Неговите обществено-философски възгледи са добре представени чрез изказването му, че въпреки че човек се ражда свободен, той навсякъде е в окови.

   Още с раждането си човек получава пълната свобода в избора си, в последствие обаче той сам изгражда своята ценностна система, определяща и самия избор. Различната форма на управление, съответно служеща си със закон, поставя и различни граници на свободата на зрелия човек, но при всички случаи граници има. Дали обаче Русо има предвид граничната свобода и какво значат тези ''окови''?

   Преди всичко Ж. Ж. Русо защитава равенството, съответно и справедливостта, като от самата справедливост биват изведени щастието като твърде относително понятие и свободата. Възгледите на философа имат пресечна точка със възпитанието на човек и възприемането му като прогресивен ход на обществото.

   Възможно ли е обаче да превъзпиташ цял един народ в името на възгледите си? Това е една непосилна задача - всеки човек притежава различен начин на мислене и вероятността да е в съгласие с идеите ти винаги се колебае. Затова и в това отношение се наричаме свободни хора. Всички могат да изкажат мнение, но неколцина да го наложат. Успелите да наложат мнението си върху обществото, всъщност са поставили окови - за някои осъзнати, за други - не. Разлика м/у осъзналите се и неосъзналите се в отношение на това доколко те са свободни - няма, до колко те са наясно със свободата - има. Всички знаем, че в днешно време болшинството печели - на този принцип се базира например и избора на партията, която да ни управлява и да представлява нашите интереси. Имаме случай, в който болшинството подкрепя една партия, а останалата част - друга. Болшинството печели. Нека разгледаме другата част и доколко тя се чувства свободна... При всички случаи окови ще има, но във всеки един от тях те са поставени в различен параметър или по-точно различна област. Попадаме в ситуация, в която както стана ясно, нашите интереси няма да бъдат защитавани, не чувстваме удовлетворение и не чувстваме резултат от нашия вот - доколко един такъв човек може да се почувства свободен... За мен първичната свобода се явява в свободата на избора, да си свободен да избереш и съответно да постигнеш целта си, избирайки. Но в случая не постигнахме целта си - можем ли да се наречем свободни в това отношение? Едва ли... но затова съществува надеждата.

   Под самата дума ''окови'' става дума за граници. За окови говорим, когато стане дума за правата на човек, за реализацията на човек, както и за удовлетворяване и изпълнение на неговия иск.

   Без поставени граници едно общество би рухнало, би се сринало... Ако приемем свободата за поле, а оковите за ограждения, то никъде не става ясно за колко голямо поле става въпрос и дали огражденията пречат или потискат мисловната ни дейност. Да мислиш, означава да съществуваш. Ние всички като мислещи същества сами определяме колко голямо ще е нашето поле, какво ще засеем в него и с какви ограждения трябва да е. Човек се ражда изцяло свободен, но с времето неизбежно и неусетно сам поставя тези окови, отговарящи на неговите интереси, но и на общите морални ценности.