Всеки човек е частица от земята. Всеки човек е специален, потребен и незаменим, щом е на този свят. Човек сам избира личния си път, но той трябва да бъде свързан и с общото благо на човечеството. Хората са прашинки от цялата суша и така, както е важна цялата суша, всяка прашинка от нея е уникална и видна. Никой не е затворен в себе си остров, всеки е част от големия океан, където не е сам, където е приет, стига самия той да се приеме и да вярва в себе си.
Човек трябва да намери своите възможности и да открие ключа към щастието. За да успее обаче е необходимо да надмогне егоизма, лицемерието, завистта, коварството, защото собственото, истинското щастие е възможно само сред щастието на другите хора. Егоистът се заблуждава, като си мисли, че е щастлив. Идва момент, когато разбира, че смисълът на живота са приятелството, любовта, състраданието, до които той не се е докоснал, защото ограниченият мироглед не му е позволил. Идва момент, когато започва да се пита как е могъл да пропилее живота ...