Човек за себе си или човек за другите
Всеки човек е частица от земята. Всеки човек е специален, потребен и незаменим, щом е на този свят. Човек сам избира личния си път, но той трябва да бъде свързан и с общото благо на човечеството. Хората са прашинки от цялата суша и така, както е важна цялата суша, всяка прашинка от нея е уникална и видна. Никой не е затворен в себе си остров, всеки е част от големия океан, където не е сам, където е приет, стига самия той да се приеме и да вярва в себе си.
Човек трябва да намери своите възможности и да открие ключа към щастието. За да успее обаче е необходимо да надмогне егоизма, лицемерието, завистта, коварството, защото собственото, истинското щастие е възможно само сред щастието на другите хора. Егоистът се заблуждава, като си мисли, че е щастлив. Идва момент, когато разбира, че смисълът на живота са приятелството, любовта, състраданието, до които той не се е докоснал, защото ограниченият мироглед не му е позволил. Идва момент, когато започва да се пита как е могъл да пропилее живота си и да не забележи красотата около себе си.
Човек трябва да уважава себе си, да цени своето достойнство и чест, да се бори и постига целите си, но не чрез незачитане на чуждите. Удовлетворението идва тогава, когато очите около теб са засмени, а не когато изразяват безразличие. Човек трябва да впрегне сетивата си и да се превърне в психолог, да се докосне истински до чувствата на другите, да ги сподели, да ги изживее заедно с тях. Едва тогава ще разбере, че няма по-ценно нещо от това да даряваш обич и да получаваш стократно повече, защото малката искра пали буйният вечен огън на доброто и светлината. А човек е искра, която или се разгаря, или загасва завинаги.
Човек трябва да живее стойностен живот, да живее както за да изгради, докаже и съхрани своето достойнство, така и за да се приобщи към обществото, да обича безрезервно и всеотдайно за да бъде и човек за себе си и човек за другите.
© The Notorious All rights reserved.
