Човекът-консуматор и как илюзията за изобилие унищожава личността

             Човекът-консуматор можем  да го срещнем навсякъде. В супермаркета, в малка кола насред задръстване в столицата, в опушено заведение/дискотека/жилище с компания, на романтична вечеря в ресторант или насред интригуващ разговор в интернет с привлякъл вниманието ни човек, пред телевизора, в парка, тичащ за здраве, като сянка в някой светещ прозорец в ранното утро или късната вечер, в огледалото... Дори да не го забележим в общия случай, може би ще го видим, когато хапва нещо навън, пие кафе сутрин или пък носи пуканки към мястото си в киносалона, където ще гледаме филм, или може би като отваря хладилника вкъщи някой приятел или член на семейството, или ръката ни, разбира се. Може би дори в някоя реклама. Проблемът с консумацията възниква, когато започне да унищожава човека. Свръхконсумацията е съвременен проблем, породен от глобализацията и породената от нея илюзия за изобилие.
              Глобализацията се приема за положително явление, а същевременно убива ценности - не само културата, но и личният стремеж на човек към себереализиране. Човекът изчезва. Превръща се в човека-маса. Das Man. „Средния“ човек. Личността липсва, той е представителна извадка за обществото, елемент, който консумира, следва инструкциите на рекламата, наложената ценност отвън. Das Man винаги е съществувал, но съвременните медии дават възможност за налагането му над другия, над различния. Пазарът осигурява непрекъснат достъп до „благата“, рекламата осигурява промотирането на най-удобното за пазарите. Миналото е мъртво. „Живея не за да ям, а ям, за да живея“, казва един оратор, живял в първото столетие на новата ера, но този глас е убит от яркото съвремие на изобилие от стоки, произведени, за да служат на създателите, но не и на клиентите - но клиентите са убедени в противното посредством рекламата.
              Интернет пространството предоставя разнообразна информация за ползите и вредите от даден тип хранене. Вече е широкоизвестна информацията за вредата от захарта, прекомерната консумация на месо, мазнините, fast food-а. Наднорменото тегло и затлъстяването са определени като “неестествено или прекалено натрупване на мазнини, което може да влоши здравето”. Според Световната здравна организация, наднорменото тегло (затлъстяването) на хората по света се е удвоило от 1980 г. 39% от хората над 18г. са с наднормено тегло през 2014г.
              Тенденцията за стремеж към връщане до здраво състояние се появява, но се появява и в изопачена форма. Das Man започва да тренира, да оформя тялото си, защото така е модерно, а рекламата осигурява достъп до „здравословни“ продукти, запълващи нуждите на новия човек. Шампоаните са със свежи цветове, използваните химикали са без значение и на тъмно, лекарствата лекуват болести, консумацията на вредни продукти продължава, макар и вече все повече да се гледа с недобро око на това.  Малки хора прокарват идеи, обществото се движи в някаква посока, но масовият човек е съвременната действителност, появява се по телевизията, сериалът му е предпочитано занимание, гледа себе си навсякъде, включително и по тролеите, животът му е стандартизиран и събран в кутийка.
              Куклата Барби е добър пример за човека-консуматор. „Тя изразява съвършената жена, която всяко момиче иска да бъде, тя има мечтания живот на лукс и блясък. И ако това важеше с пълна сила досега, време е за Барби да посрещне промени в личния си живот. Куклата Барби е станала синоним не само на съвършената жена, но на изкуствения образ, на липсата на индивидуалност и характер. Култът към особата й е повече от опасен не само заради това - от десетилетия, от съвсем малка възраст на момичетата им се внушава нереалистичен идеал за собственото тяло, т. нар. body image и все повече жени отказват да купуват Барби на децата си, защото това ги прави вечно неудовлетворени от външния си вид млади жени, а знаем до какво често води това - диети, хранителни разстройства, депресия, тревожност.“ Това гласи статия в Hera.bg, съобщаваща, че вече на пазара има и кукли Барби с по-разнообразен вид, отдалечени от нереалистичния идеал. Такива изкуствени образи обграждат съвременния човек навсякъде. Човекът-маска е по телевизията, в политиката, колега си е, смее се, върши каквото вършат нормалните хора. Вътрешният му свят се изчерпва в думата страх - не желае да се покаже навън, но иска да блести външно - именно чрез този облик на нормалния човек. Чете, каквото четат всички, гледа каквото гледат всички, интересува се, мисли, действа като другите. Именно така подтиска онова, индивидуалното, желаещо да руши, да сътворява, да бъде.
              Животът на човека-консуматор е наклонен по-скоро във въображаемия, отколкото в реалния свят. Но не на неговото въображение, а на изкуствено създадена действителност от рекламата и пазара, отговаряща на неговите желания да бъде скрит, да следва течението, да имитира околните. Масовият човек не съществува без обществото. Както и човекът изобщо - но масовият човек изваден от контекста на средата си няма нищо. Стандартите на публиката го определят, обвивката на живота е негов живот. Човекът-консуматор в прекия му смисъл можем да приемем за частен случай на човека-маса, на das Man, но тъй като консумира не само храна - и за негов синоним. Свидетели сме на свръх-консумация от всякакъв тип - на информация, на хранителни стоки, на „модни“ продукти, на лъскави играчки, дори на емоции... Често срещаме човека, който вика, защото са му викали, нервен заради обстановката в работата, а като се замислим - просто защото се приема за нормално. „Така правят всички“. Клюкарстването е нормален процес, наличен и в малките общества, но в големите има по-обширна почва за развитие. Наблюдаване на профили във фейсбук, възхищаване на знаменитости от телевизията, залитане именно по онзи изкуствен блясък, показващ всичко, но не и човека.
              Негативни последици от ширещия се модел на човека-консуматор има във всякакви аспекти. Поради прекомерна и необмислена консумация изчезват животински видове, развалят се връзки между хората, замърсява се природата, разболява се човекът, изкривява се действителността. Светът на изобилие - на образи, на хора, на картини, на стоки и услуги скрива истинската картина. Разнообразието служи за забавление, достъпът до „всичко“ създава чувство на сигурност. Човекът-консуматор не се замисля за произхода. Как се случват нещата. Не се стреми към творене. Към създаване на собствена действителност.
              Състоянието човек-консуматор е болестно, също както затлъстяването, анорексията, психическите разтройства, дори грипът, които са само следствие на тази нагласа. Всеки от нас е консуматор, но мнозина можем да определим само с тази дума и с това да се изчерпи същността им. Става въпрос за хора, които забравят да живеят, разсеяни с поднесеното им наготово - храната, която яде семейството, поведението, което демонстрират близките, информацията, която предоставят медиите, вместо да преобразуват средата в свои творения - било материални, някоя по-нелепа мечта, интересен навик или нещо полезно за другите. Човекът-консуматор не решава проблеми. Върви с потока на обществото и поглъща действителността. Мечтата за печелене от тотото, за намирането на съвършената половинка, влечението по хазартните игри, завършването на университет само заради дипломата също са признаци на човека-консуматор.
              Обществото се крепи на него. Осигуряването на подходяща среда за живот е не само естествено, но и необходимо условие за нормално развитие на личността. Човекът-консуматор има тези условия, но не умее да ги използва. Доволен е да бъде само елемент, т.е. мъртъв.
              В света на удоволствията човекът-консуматор е типаж, характерен в по-малка или в по-голяма степен за всеки индивид. Влече обществото към схема, която изключва съществуването на личности - те живеят, но нежелани, неидеализирани, нетърсени от него. Отдаването на удоволствия не означава непременно загуба на идентичност. Но изобилието днес насочва интересите на масовия човек именно към всеобщото, безличното, мъртвото, обвивката.  Изобилието и празнотата са две лица на една и съща монета, а човекът е там, където създава света такъв, какъвто го иска.