Всеки човек се ражда свободен, но за да използва тази своя привилегия, той трябва първо да научи какво е тя за него и за другите около него.  Идеята на екзистенциализма за свободата е, че във всеки един момент ‘’човек е осъден да избира”. Той е изправен пред правото  и отговорността да избира. По този начин човек е и свободен да бъде това, което предпочита, да прави това, което харесва, да живее там, където иска, но заедно с това  той носи отговорност относно изборите, които прави. Несъмнено е , че навсякъде и във всеки период от живота си човек е в окови-от задръжки, правни и морални норми и т.н.

Когато се прекрачат тези граници вече не говорим за свобода, тъй като нарушаваме чуждата такава и следователно носим отговорност било то пред себе си, закона, родителите си или отсрещния човек.

“Човек се ражда свободен, а навсякъде е в окови.” - една велика мисъл, изречена от Жан-Жак Русо.  Какво иска да ни каже мислителят? Точно това: че човекът сам решава как да постъпи, но винаги има едни такива “окови”, които го принуждават да постъпи  правилно, съгласно закона и моралните ценности в обществото.  

Не всеки осъзнава свободата като нещо съществуващо, защото тя е абстрактна и поражда противоречиви мнения. Но е безспорно, че всеки усеща липсата й когато му бъде отнета.