Според „Речник на чуждите думи в българския език” от 1992 година  „уникален” означава  „единствен, неповторим”. Да, наистина, човекът е уникален сред живите същества, обитаващи планетата Земя. Той единствен е дарен с разум и чувства, единствен владее умението да общува чрез словото, единствен има потребности, далеч надхвърлящи необходимото за физическото му оцеляване. От друга страна, уникален е не само човешкият род въобще, а и всеки един от нас поотделно. Никой не е буквално повторение дори и на най-близките си родственици, всеки  е единствен и неповторим в безкрая от човешки съдби и характери. Хората са толкова различни по интелект, морал, темперамент, чувства, стремежи. Може би това е дало основание за мисълта, че „човек до човека има по-голяма разлика, отколкото от един вид животни до друг”

Преди хилядолетия на Земята се появява уникално живо  същество, наречено човек. Как става така, че от бездната на времето изплува този, който ще покори природата и ще стане господар на Света? Този, който ще придвижи прогреса? Този, за когото достигнатото никога няма да бъде достатъчно?  Въпросът за произхода на човека е стар като самия човешки род и вечен като земното битие на милиарди човешки същества, предаващи си от поколение на поколение човешката неповторимост. Никак не е случайно, че този въпрос вълнува и религиите, и науката.

В радост и тъга, в гняв и опрощение, в любов и страдание живеят древногръцките богове - толкова приличащи си със смъртните хора по външен вид и човешки чувства. Откъде идват боговете, как са сътворили света и какво е мястото на човека в него? Древните елини търсят и намират отговор на тези въпроси в своята кипяща от живот и човешки страсти митология.

Според християнството един от пътищата за опознаване на Бога е опознаването на човека, защото Творецът  създава  хората по свой образ и подобие. (Битие 1:27) Разказът за шестте дни на Сътворението оставя усещането за един хармонично устроен свят, в който всичко е подчинено на Божията воля и нейното най-съвършено творение - Човека. Скоро след извисяването обаче идва и   второто твърдение: „И Бог създаде човека от пръст…” (Битие 2:7)

Така позицията на човека още от началото е двузначна. Той винаги ще носи усещането за уникалност, за сила и полет на духа, от една страна, и вечния ужас от своята тленност, от друга.

            Дарвиновата теория обяснява появата на човека, отделянето му от целия  заобикалящ го жив свят с хилядолетната еволюция, през която преминава. В един научнопопулярен филм е показано как стадо хищници нападат група полумаймуни-получовеци и като че ли от последните е категорично обречен. В един миг става чудо: все още неуспелите да се изправят  в пълен ръст бъдещи хора се досещат, че ако се обединят, ще победят зверовете.

Градушката  от камъни кара древните хищници да отстъпят, а цялата земна природа трябва да приветства пробуждането на човешкия разум, плод на който ще бъде всичко, което дойде след това.

Според английския писател фантаст Артър Кларк словото е най-великото достижение на древните хора, правейки ги наистина уникални: „Те бяха се научили и по този начин бяха спечелили първата си голяма победа над времето. Така познанията на едно поколение можеха да бъдат предадени на следващото и всяка епоха можеше да се възползва от достиженията на хората, живели преди нея.”

Вървейки по своя път, човекът стига до необходимостта да претворява света в художествени образи. Творческата дейност е уникална и отделя хората от всички останали живи същества.

Пещерни рисунки, древни танци и песни, съпровождащи ритуалите, литературни творби, вълнуващи картини и вълшебна музика - кой друг, освен човека, има потребност от това, което днес наричаме изкуство?

Димитър Талев завършва романа си „Железният светилник” с думи на майстор Рафе Клинче, които той произнася пред сътворения от него иконостас:  „По това ще ни познават людете некога…” Да, бъдещите  „люде” ще възприемат предходните поколения чрез това, в което са вложили ум и душа, разум и чувства, усет към хармонията и красотата.

            Разумът, словото, творчеството правят човека единствен и неповторим, правят го уникален!  Но понеже сме обективни в оценката си, не можем да пропуснем и уникалността в злото, с което пак той, човекът, надминава всички живи същества! Единствено хората убиват за удоволствие, садистичното чувство на неудовлетворение от нечие страдание е присъщо само на човека. Само човекът може да бъде алчен, т. е. да натрупа много повече от необходимото. Само човекът може да бъде подлец, предател, лицемер, може да доносничи и раболепничи, може да се отнесе с  цинично пренебрежение към другия само защото той например е по-добър от него самия. Човечеството на думи достигна до разбирането, че „и  най-лошият мир е по-добър от най-добрата война”, но дали го спазва?! Човешкото зло е многолико и пак е свързано с уникалността на човешкия род, този път обаче не за добро.

            Започнахме с мисълта, че „от човек до човека има по-голяма разлика, отколкото от един вид животни до друг”. Да, уникален е не само човешкият род, а и всеки от нас поотделно. Вървейки сред руините на древни крепости, докосвайки се до исторически паметници от преди векове, различните хора реагират различно. Едни се вълнуват от тяхната грандиозност, други - от майсторството на древните. Има обаче и такива, които с душите си чувстват, че сред останките от древните крепости като че ли още  бродят духовете на тези, които са ги сътворили. Та нали и те като нас са били уникални, носили са в себе си неповторимостта на човешките радости и болки, надежди и разочарования.

Духът, дарен на малцина, повели след себе си милиарди по пътя на духовния разцвет  и на материалния прогрес. Древният Омир, средновековните книжовници Кирил и Методий, ренесансовите творци Микеланджело и Леонардо да Винчи, американецът с български корен Джон Атанасов… не могат да бъдат изброени, а по техните стъпки на уникални творчески личности векове наред върви човечеството.

            Уникалността обаче не е присъща само на гениите. Тя е характеристика на всеки от нас. Животните от един и същи вид реагират еднакво при сходни ситуации, а поради своята уникалност това не се отнася за човека. Затова едни трупат с несекващ  жар земни блага, а други страдат при вида  на осакатено улично куче или на ровещ в сметта скитник.

На дело, а не на думи мнозина незнайни люде спазват записаното в Евангелие от Матей, глава 6: „когато правиш милостиня, не тръби пред себе си”. Други пък, натрупали кой знае как несметни богатства, строят параклиси сред именията си, забравяйки, че „не може да служите на Бога и на момона”

Богатството сред многообразието на човешкия род живеят възвишено и низко, величаво и пошло. В човеците около нас откриваме символните превъплъщения и на Моцарт, и на Салиери; и на нашия Васил Левски, и на неговия предател. Милиарди уникални човешки същества, единствени и неповторими.

Според някои природата е допуснала грешка, дарявайки човека с разум, който го прави уникален.  Според мен това е изпитание, защото правото да си единствен и неповторим е обвързано с  възможността да избереш, а човекът се реализира  и доказва точно чрез своя избор!!!