Човекът е абсолютният господар в материалния свят, в който живеем. Сам избира ценностите си, а често избира и да не зачита чуждите. Може би единствената обща ценност за всички хора е свободата, но всеки я разбира по различен начин. Всичко останало е сблъсък на Вселени и суета, а в суетата си сме толкова съвършени. В делата и постъпките си можем да се питаме отделната човешка личност на кого е творение – на Бог или на дявола.
Човекът е призван да бъде велик сам по себе си, да бъде смел, да открие заложената му божествена искрица и да я разпали до нивото на пожар, да се почувства и осъзнае като Божие дете, но да не забравя, че самият той е една голяма и необятна Вселена. Тази Вселена е в обмен и с другите хора. Понякога обменът е положителен, друг път – не. Важното е да не се стига до драматични сблъсъци, а да се приеме различието на другия и по възможност да се уважи. Не е необходимо да налагаме агресивно своята правота, защото в нечии очи тя може да изглежда безпочвена. Както се казва: ...