Да спечелиш доверието на някого понякога може да бъде много трудно. Както се казва: „Доверието трудно се печели, но още по-лесно се губи.”  Ако един човек иска да спечели доверието на даден човек, той трябва да се потруди доста. Трябва да му покаже, че каквото и да става, той ще бъде до него. Доверието и съмнението вървят ръка за ръка. Едно без друго не могат. Като загубиш доверието си към някого, остава само съмнението ти към него. Както едно цвете не може без вода и слънце, така и доверието и съмнението не могат един без друг.

Доверието е също толкова ценно като уважението. Ако го нямаше доверието между хората, какво ли щеше да стане с нас? В какво ли ще се превърне нашият свят? Не искам и да си помислям дори. Свят само с лъжи, измами и още какво ли не.  За да спечелиш доверието на даден човек, трябва да му покажеш, че може да разчита на теб. Че може да ти сподели всичко и няма да го разгласяваш на кой ли не.

Ще ви дам един пример. Едно момиче споделя някоя съкровена тайна със своя приятелка. И я моли да не казва на никого. След време се скарват и даже не си говорят. Но момичето, която преди ú е била приятелка, не казва на никого за тайната ú. Това означава, че какво и да  стане с тях, тя може да разчита на нея. Това е  и признак и за истинско приятелство.

За да загубиш доверието и да породиш съмнение в някого, трябва да си го излъжеш или да си направил нещо много лошо, че той повече да не то вярва. Дори и едно малка лъжа може да породи съмнение в някого.  Нека ви дам един пример: момче, на което имах доверие, ми каза, че ще си ходи на село, а в същото време той е бил в друг град. Излъгал ме е, за да избегне карането си с мен. Човек, който може да ме излъже, как мога да му имам доверие? Нищо нямаше да му стане, ако ми беше казал, че няма да бъде на село. Така в мен се породи съмнение към него. И след това ми казва: „Можеш да ми имаш пълно доверие.” Е как ще стане това? Като знам, че пак може да ме излъже.

Лъжата е първата крачка към губенето на доверието. Тя поражда съмнението у хората. Ако я нямаше лъжата, светът може би би бил по-добър. Но нищо никога не се знае. Лъжата е част от живота ни. Какво и да правим, все някога ни се налага да излъжем някого. И така пораждаме съмнението. Сами ние можем да направим така, че да загубим доверието на някого. То може да ни коства много. Може да причини големи щети и страдание.

Доверието и съмнението не могат един без друг. Те са като сестри близначки. Какво и да правим, не можем да зачитаме само едното и да изключим напълно другото.