Цигарени убийства
Цигара след цигара. Запалвам ги една след друга. Изпушвам ги една след друга. Убивам цигара след цигара.
Стоя пред барчето, на отсрещната страна на улицата на моето скъпоценно даскало. Не съм единствената. До мен стои друг цигарен убиец. Часът все още не е свършил. Но и двамата сме решили, че е по-добре да изпушим по една, две, три… По-добре, отколкото да слушаме даскали, които не разбират дума от това, за което говорят, когато ние самите знаем още по-малко.
Не се познаваме. Просто двама пушачи, с едно-единствено общо нещо между нас в този момент. Любовта ни към цигарите. Любовта ни към тяхното убийство. Стоим там и си говорим спокойно. Спокойно, както си говорят убийци. Споделяме своите интереси. Обсъждаме музика, книги, безмозъчни лекари, още „по-безмозъчни” и забавни даскали. Но и двамата уважаваме тези глупави палячовци, наречени „учители”.
Извършили сме по едно убийство. Сега си почиваме. Пием кафе и чакаме да мине малко време. Тогава ритуалът се повтаря. Вадя ку ...