Да напуснеш България
Да напуснеш България, значи да напуснеш себе си. И да започнеш да се луташ като скитник без дом, като човек без родина... няма да намериш покой.
Дори да изкачиш Еверест и да се почувстваш покорител на света, дивият дъх на родния Балкан ще ти липсва. Дори да си построиш палат на брега на Тихия океан, ще се събуждаш нощем и ще се опитваш да чуеш разбиващите се вълни на родното Черно море. Дори да станеш един от многото, събуждащи се с гледка към Статуята на свободата, ще ти липсва възможността да се събудиш и да видиш някой роден паметник - на Левски или Ботев. Дори да отидеш да живееш на края на света, да постигнеш мечтата си, да се реализираш, да си намериш половинка с чуждестранен произход, ще ти липсват ароматът на Розовата долина, дъхът на българската история, дебрите на Рила и Пирин, духът на българите, прагът на родния дом. Всичко ще ти липсва - до последната дупка на улицата, до последния боклук в градинката. И ще видиш колко много смисъл ще намериш в строфите:
"Аз съм българче.
Обичам наш`те планини зелени.
Българин да се наричам,
първа радост е за мене."
© Валерия All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Нищо вярно.
-
Отново си невероятно добра !!!
-
Много Красиво....
-
Да напуснеш България е да забравиш себе си. Всеки би казал:"Напускам я по необходимост. Търся реализация или по-добро заплащане, за по-достоен живот."Да, тук има нещо вярно, но си мисля, че трябва, когато спечелим достатъчно, да се върнем обратно. Защото какво е България без българи???Хубави размисли имаш, Валя!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
