Да откриеш България

Носталгията... това тъжно и подтискащо чувство, което те наляга в моментите, когато родината ти липсва. Онова чувство, което може да те разплаче, когато си далеч от родния край. Ти чувствал/а ли си го? Боли ли? Хората, които са надалеч от родината, а ти този, който си в нея- благодарен ли си за това? Високите планини, многобройните цветни гори, плодородните земи и бистрите, като око, реки - виждаш ли ги? Може и да ги виждаш, но да не им се радваш, но запомни, отдалечиш ли се от родината, ще страдаш ти! Защото, не всичко е пари... Можеш ли да се возиш в две коли едновременно или да бъдеш в няколко къщи по едно и също време? Може и да се чудиш защо го казах и ето ти отговора: защото всеки, който е изпитал или изпитва тази болка е отишъл в чужбина заради парите... Замисли се, кое би предпочел/а - щастие, радост и любов или пари и болка.
Аз съм Джемиле Трампова, на 16 години от малкото градче в Родопите - Сърница, където се намира вторият по големина в България язовир - яз. Доспат, който е около 18 километра по дължина. От около 3 години съм във Лондон и да бъда честна, когато бях в България, много исках да отида в друга държава заради безработицата, заради хората, които макар и да има закони- те не ги спазват, заради невъзпитаните ученици, които не ги интересува образованието, но има значение да са "крак с модата", да обиколят всички възможни кафенета и така нататък. Това е горчивата истина, и за съжаление нищо не се е променило. След като се качих за първи път в самолета, си казах, че започвам нов живот. Дойдох в Лондон, беше ми много хубаво в началото, но и в същото време много трудно, защото не знаех английски език и градът ми беше напълно непознат. След време, не много, България започна да ми липсва, походите в гората, приятелите, дори и някои от забавленията. От друга страна се успокоявах, че в Лондон имам повече възможности и по-добро образование. Пък и като знаех, че България е такава неподредена държава и хората, които я управляват не ги интересува народа ме държеше по-силна. Народе, защо бездействате и се съгласявате да бъдете тъпкани, да живеете с нищожна заплата и да се срамувате да се наречете българи. Помислете, ако Васил Левски, Христо Ботев или Алеко Константинов стояха с кръстени ръце, щеше ли сега да сме тук и да имаме България, те може да не са променили всичко, но капка по капка става вир. Държавата ни е прекрасна и дори да не знаете, тя е една от първите 10те държави в Западното полукълбо, която е препоръчена от National Geographic, била е и на 1во място, но никой от вас не може да осъзнае това! Хора, имаме прекрасна държава и ако ние не се постараем да я запазим, тогава кой?

((Живея в чужбина и мината година участвах в конкурс, където това произведение спечели 2ро място, надявам се да ви хареса!))