Да "видиш" свободата
Свобода - 1. възможност отделният субект да проявява собствената си воля; 2. липса на ограничения от обществено-политически или друг характер. Това са значенията на свободата според тълковния речник. А според един "прост, но събуден" българин - чисто и просто - свободата, това е "българското". "Така той наричаше свободна България" ...
В нашето славно и изпълнено с трудности минало, много български ханове и царе са се борили за нашата скромна, но велика България. Много хора са дали живота си, защото са "видяли" свободата и са я поискали... За да сме свободни ние днес. Свободни да гледаме с широко затворени очи, ограничавайки се в рамките на собственото си съществуване. Вече 135 години следосвобожденската действителност е същата както и по времето на дядо Йоцо. "В грижите на всекидневния живот не се вижда(ше) нищо ново... Все същите хора, все същите страсти, неволи и сиромашия, както и преди." И ужасно много боли да гледаш как хората са забравили свободата си и националните ни герои, сещайки се за тях само при честване на годишнини от смъртта им, как всеки робува на шефа си, на дадена институция, норми, дори на собствените си предразсъдъци. Никой не вижда свободата си, тъй като я е приел за даденост... Просто защото не е той човекът, който се е борил за нея.
Неосъзнавайки, че в днешно време сме поробени от различни материални и не до там материални неща, ние безспирно сме се запътили към познатата ни врата и с завъртането на ключа нищо друго не ни интересува. Дори да липсват възрожденските огради, ние си имаме алуминиеви щори, които изтриват апатичната действителност зад тях. "Слепци с очи."... Това за жалост е обществото ни днес.
За да ВИДИМ наистина свободата си, ние трябва да поискаме да я видим. Но за начало трябва да излезнем от затворения цикъл на ежедневието ни, защото да се ограничиш духовно, затваряйки сетивата си, е много по-страшно от физическата слепота. А някой от нас пробвал ли е да затвори очите си и да се потопи в мъртвия и тъмен свят на незрящите? Или не. За какво ни е като ние също сме загубили това си сетивно възприятие - да виждаме. Ние също като Темида сме избързали да си превържем и без това затворените си очи. Защо се е стигнало до тук ли? "Балканът пази своите тайни. "
Ако дядо Йоцо беше свидетел на нашата действителност, едва ли щеше да каже, че му трябват очите. Къде щеше да открие българското? В някой текст на поп-фолк песен? В някоя от социалните мрежи, където новото ни поколение използва латиница и няма никаква представа за правописните норми на родния ни език...? Сигурно и за нас щеше да си каже, че ние сме слепите, а той - виждащият. И няма да бъде далеч от истината... А колко права е била лисицата, казала на малкия принц, че "същественото е невидимо за очите." Ние като хора на XXI век все още не можем да стигнем до това прозрение. Поне докато не пожелаем да "видим" свободата си... Тогава и ние ще станем свободни... - "ще ни кажат това"...
© Антония Цветанова All rights reserved.
